— Тръгвайте, тръгвайте! — извика на Есел и Бен-хадад.
Чакането се превръщаше в самоубийство. Трима от четиримата нападнаха със син шрапнел, зелени копия и червен огън. Четвъртият искаше да стреля с далекобоен мускет, но оръжието засече и той почна да го презарежда. Тафок амагез бяха от притеглящите, които се уповават на грубата мощ — ако нещо издържа на ударите ти, удряй го още по-силно.
Не можеха да се възползват от физическото си надмощие над нея освен с често и свирепо мятане на луксин, не можеха да я обкръжат, затова правеха каквото им позволяваха обстоятелствата. Карис се стремеше да опази не само себе си, а да защити останалите и самия плъзгун. С изкълчена лява ръка.
Тялото ѝ преливаше неспирно светлинните форми — движения от бойните изкуства, приспособени към бойното притегляне, за да запазва във всеки миг равновесие въпреки изстрелването на луксин. Винаги имаше опора, за да поставя щитове отляво и да отвръща с удари отдясно, да пресреща и да отклонява.
Не бе притегляла толкова отдавна, че сега имаше твърде необичайно преимущество над враговете. Все едно да изпиеш няколко чаши копи наведнъж след месеци само на вода. Луксинът я насищаше с огромна мощ. Дивата енергия на зеленото заглушаваше като грохот страданията от раните, горещината на червеното изгаряше болката. А натрупаният опит превръщаше силата и страстта в наточено острие.
Беше по-бърза от всякога. Само по инстинкт отбиваше луксиновите снаряди със свои, немислими изстрели, с неимоверна скорост. Отляво, отляво, отляво — онези скоро надушиха слабото ѝ място, — после отдясно и нависоко, за да избута встрани грамадната пелена от огън, която червеният на стената се опита да запрати върху плъзгуна.
Минаваха секунди, яростта на нападението ги проточваше във вечност. Есел и Бен-хадад изтласкваха луксин през тръбите на плъзгуна, но инерцията му беше доста голяма и от собствената му тежест, и от четиримата на борда. Нито Есел, нито Бен-хадад бяха особено силни и телесно, и в притеглянето.
Една нейна грешка щеше да ги погуби.
Идваха и други тафок амагез, спираха да погледнат само за миг какво става и се включваха в атаката. Още половин дузина бойни притеглящи.
Станаха прекалено много, а бяха твърде близо до плъзгуна. Онзи с мускета пък успя да презареди. Карис го видя и ужасът в нея се надигна. Предчувствие, което спря въздуха в гърдите ѝ, сякаш беше пила катран.
Не можеше да опита нищо срещу него — луксиновите остриета и пламъци бяха като ураган. Той се прицели.
И тогава Карис чу познат гръмотевичен глас. Клин от сини щитове с височината на човек се появи зад първите четирима от бойците на нукабата. Дори не усетиха какво ги връхлита. Появи се и огромният силует, хванал луксиновия клин като стенобойна машина и препускащ неудържимо. Клинът се раздели, когато Железни се вряза в струпаните тафок амагез.
Завъртя разперените си огромни ръце и изрева легендарния си боен вик, от който омекваха коленете на врагове навсякъде из Седемте сатрапии. Запрати щитовете към притеглящите и тласъкът го изхвърли във въздуха с изумителна скорост.
Направи салто и отначало изглеждаше, че ще стигне чак до водата. Но той падна отвисоко на кея. Спря се накрая с размит поток от синьо и въпреки това залитна от сътресението.
От туниката му липсваше голямо парче, порязаното му слепоочие кървеше, но той вече се насищаше отново със синьо.
Карис бе виждала как Железни бяга по вълните. Сега той притегли тясна площадка, подаваща се наполовина над повърхността. Можеше да измине така поне петдесетина стъпки, плъзгунът не се бе отдалечил чак толкова. Олекна ѝ.
Тафок амагез се бяха натъркаляли зад него, неколцина паднаха от стената. Но докато Железни притегляше и дишаше тежко от усилието да се провре в гъмжилото, онзи с мускета се задържа прав, защото стоеше малко встрани. Вдигна оръжието с плавната ловкост на опитен стрелец и Карис разбра, че няма да сбърка.
Разстоянието до него беше голямо и тя не можеше да го порази с луксин. Да, Карис също беше бърза и точна. Но нито толкова бърза, нито толкова точна. Чу изстрела, видя как мускетът подскочи и избълва дим… но цевта се отклони в последния миг.
И тогава се усети, че е чула гърмежа зад себе си. Почти в краката ѝ. Младият стрелец на стената изтърва мускета и падна мъртъв на кея.
Плъзгунът ускоряваше, Железни скочи на палубата и след по-малко от минута се носеха по реката, далече от опасността. Изпреварваха всякакви заповеди някой в устието да ги спре.