— Това ли било…
Малко беше закъсняла с предпазливостта. Андрос знаеше всичко. Винаги знаеше всичко. Проклет да е. Дано е обречен на хиляда огньове едновременно.
Огън. Поглъща жената, кожата и се сгърчва, кипналата кръв съска…
„Дишай. Дишай. Върни се в настоящето и остани в него.“
А още не беше решил как да постъпи. През последните дни трябваше да претегля всяко „за“ и „против“, без да го разсейва прекрасна млада жена, застанала пред него.
„Нали си Кип Устатия? Превърни го в предимство.“
— Знаеш ли, всъщност не съм решил. Щеше да е най-разумно, ако през тези дни претеглях всяко „за“ и „против“, без да ме разсейва прекрасна млада жена, застанала пред мен. А ти си красавица. Знаеш как въздейства това на мъжете. Опитваш се да ме съблазниш ли?
— Моля? — смаяно промълви Тизис. — Е… благодаря ти, но за какво говориш?
— Опитваш се да ме съблазниш ли? — натъртено повтори Кип.
Тя пак се притесни.
— Мислех, че жените не те интересуват.
— Какво?!
— Докато се чудех какво да правя и как да говоря с тебе, поразпитах и никой не си спомни да си проявил интерес към някое момиче. Казаха ми, че си имал стайна робиня и дори не ти е хрумнало да легнеш с нея. И аз предположих, че или сексът няма никакво значение за тебе, или си падаш по момчета. Повярвай ми, ако очаквах да е лесно, на секундата щях да си поразголя гърдите пред тебе.
— К-какво?…
И Кип се разсмя неудържимо. Да, дядо му бе предвидил какво ще направи Тизис… само че изобщо не беше познал причината. Андрос очакваше, че тя ще помоли Кип да стане неин спасител, защото е лукава. А Тизис си бе наумила, че Кип предпочита мъже.
— Толкова съжалявам — измънка тя. — Значи не си…
— Не съм — потвърди Кип и се ухили. — Нека го кажа по-ясно — нито харесвам мъже, нито съм равнодушен към секса, но… не всичко зависи от мен. Аз… да, девствен съм, но…
Стисна клепачи. Наистина ли бе казал това? „Оролам, моля те — нека подът се разтвори и ме погълне.“ Отвори едното си око. Тизис го зяпаше втрещена.
„Хайде, Кип Устатия, обърни го в своя полза.“
— С други думи, Тизис, аз те смятам за невероятна красавица, и то не само с разсъдъка си. И първоначалното ми не особено силно влечение към тебе, което се обяснява с подозрението, че си искала да ме убиеш, започна, колкото и да е странно, да нараства с всеки изминал ден.
Долавяше, че тя не е равнодушна към леко оплетения и мъничко заядлив комплимент. Изчерви се едва забележимо, впереният в него поглед се промени. Преди да каже нещо, Кип продължи с красноречието:
— Но това влечение, независимо дали е прехласване на момче, за каквото явно ме смяташ, или е нещо по-зряло и достойно за вниманието ти, не е най-важното.
Кип виждаше, че тя умува над думите му и ги приема сериозно. Но не с учудването, че той сякаш е пораснал пред очите ѝ. Забелязваше зачатъците на уважение.
— А какво е най-важно? — попита Тизис.
— Ако направя това, ще се опълча на дядо си. Той вече не е само Червения. Сега е промахос. Плашеше ме и още когато си беше Червения. Той не прощава оскърбления. Поне няколко години ще се нуждая от закрила — и твоята, и на сестра ти Ейрени.
Имаше някаква частица истина в думите му, но бяха по-скоро лъжа и Кип се засрами, че ги изрече с такава лекота. Тизис обаче се заблуди за причината на неловкостта му — реши, че го потиска нуждата да поиска закрила от жени. Но след като Кип бе опознал Карис и Бялата, тъкмо това не би го притеснило и за миг.
— Кип, дядо ти няма да те подгони, докато е зает с войната. Иначе ще рискува да изгуби подкрепата не само на моя род, а и на всички в Рутгар. След войната… кой може дори да си представи какво ще се случи тогава?
Беше права. Като политическо обвързване този брак щеше да е много по-изгоден за рода Гайл, отколкото за Маларгос. Тизис си представяше, че положението ѝ тук е твърде застрашено, и Андрос се бе постарал да изостри у нея това чувство, но той всъщност се стремеше да задържи Рутгар на страната на Хромария. Нуждаеше се и от бездънната хазна на Маларгос, за да продължи войната.
Чрез този брак Андрос Гайл би укрепил силите си, а щеше и да държи Кип настрана от Хромария, за да не му навлича излишни затруднения. Дори ако Кип не пожелаеше да му служи, Андрос пак щеше да постигне целите си. А ако Кип му се подчиняваше, щеше да внедри свой шпионин в самия род Маларгос.
Кой би се престрашил да стига в замислите си отвъд края на войната? Кой друг, ако не Андрос Гайл.