Силен трясък от мускет, прозвучал съвсем различно… а, да, оръжието на Топчията.
„Злият лебед“ свърна надясно. Гавин се досети, че опитват да останат точно зад другия кораб, за да не бъдат поразени от бордови залп. Маневрата щеше да успее само ако техният кораб беше много по-бърз.
— Десен борд, бойна скорост! — изкрещя Каишката.
— Десен борд, бойна скорост! — изкрещя и Леонус.
Тъпанджията за десния борд зачести ударите до три за всеки два отляво. „Злият лебед“ зави рязко наляво почти без да губи от устрема си.
— Бойна скорост, всички! — кресна Каишката.
— Бойна скорост, всички! — кресна и Леонус.
Пореха вълните, робите насилваха телата си при всяко загребване. Нямаше пъшкане, не им стигаше въздух. Жегата беше непоносима. Гавин чу плющене на камшик, но светът му се бе свил до болката в раменете, дробовете, гърба, прасците, мишците…
— Когато кажа, приберете левите весла! — извика надзирателката. Преди Леонус да повтори заповедта докрай, тя изрева: — Сега!
Тъпанджиите удариха мощно три пъти и спряха внезапно.
Робите натиснаха дръжките на веслата, вдигнаха ги над водата и ги изтеглиха трескаво в трюма, за да не се разтрошат при сблъсъка.
Тъпаните не биеха, робите опитваха да си поемат дъх, хората горе чакаха наежени удара и за миг нямаше други звуци освен мирното съскане на водата.
После адът се отвори.
12.
Кип вървя без обувки по брега около час, преди по стъпалата му да избият пришки. Вървя още половин час, преди пришките да се спукат и да започнат да кървят. Продължи да върви с кървящи стъпала по-малко от минута, преди да се сети за очевидното.
Тръшна се на пясъка и въздъхна. От колко месеца притегляше? В Хромария учеха, че не бива да мислиш първо за притегляне, за да си решиш проблемите, но разбираха всичко наопаки.
Магията е полезна във всичко. Само че те убива. Винаги трябва да се сещаш първо за нея. И чак след това да решиш струва ли си да ускориш края си още мъничко.
Това е практичният подход. Стига да ти хрумне, преди да ти е изтекла кръвта на брега в затънтено кътче на сатрапиите, защото си прекалено тъп.
Възползва се от зеленината на джунглата като източник, притегли зелено и оформи гъвкави подметки за стъпалата си, поумува минута-две и си направи цели обувки от зелен луксин. И понеже стъпалата му вече бяха протрити до кръв, остави връзка между тях и най-долния слой в подметката, за да променя сцеплението им със земята мигновено, ако се наложи. Така нагазваше в сивата зона, отвъд която магията вече се използва така, че става част от тялото ти — въплътената магия. Но наоколо нямаше магистри. Кип закрачи, преправи обувките още малко, докато остана доволен, и се постара да запамети тази форма, току-виж му потрябвала пак някой път.
Осъзна, че всеки притеглящ прави същото. Измислят полезни форми и структури и ги съхраняват в паметта си, за да ги прилагат отново. Е, има разлика — глупчовците измислят обувки, а невероятно надарените правят плъзгуни. И колкото повече цветове владееш, сигурно броят на възможните форми нараства в геометрична прогресия. Дали Гавин Гайл бе запомнил милиони форми, или беше вникнал толкова задълбочено в магията, че не бе принуден да го прави? Създаваш това, в което виждаш някакъв смисъл. Както не се налага да напрягаш ума си, ако следващата стълба е малко по-стръмна от онези, с които си свикнал. Просто се качваш по нея.
Май се оказваше, че колкото повече Кип научаваше за магията, толкова по-силно се възхищаваше на онези, които я прилагаха умело.
Но нали и той бе сътворил веднъж зелен голем само по инстинкт?
„Имаш заложби, Кип.“
„А знаеш ли какво означава да имаш заложби?“ — попита се сам.
— Че още нищо не си направил.
Собственият му глас прозвуча някак успокояващо.
Вървеше упорито. И с платна, и с весла галерите можеха да изминат дванайсет до петнайсет левги на ден. Повечето галери можеха да плават не повече от четири дни, преди да им дотрябват още припаси. Постепенно кораби с по-голям обхват изместваха галерите и животът в много крайбрежни градчета, които живееха от снабдяването на галери, ставаше труден. Щяха да изчезнат след едно-две поколения, но засега ги имаше. Значи трябваше да има град на не повече от шейсет левги.
Ако случайността не го бе запратила точно между две от градчетата, очевидно би намерил по-близкото, ако върви в правилната посока. Но имаше превръзка на очите два дена. Нищо чудно най-близкият град да се намираше на една-две левги южно от него; той обаче вървеше на север.