— Днес вече няма време. Трябва да стане призори. Ще се срещнем с луксиат, когото познавам, в малкия храм при Кръстовището. Знаеш ли го?
— На Кръстовището е било тирейското посолство преди време. Ще намеря храма. Не е ли по-практично да тръгнем веднага и капитанът на кораба да ни ожени?
— Възможно е, но не и практично — възрази Тизис. — Искам бракът да бъде вписан официално тук, да има свидетели, да ни ожени луксиат с добро име. Иначе дядо ти може да анулира брака.
— Предвидлива си.
Не я ласкаеше. Може и да беше по-умна, отколкото бе смятал. Ама че гадна мисъл за бъдещата му съпруга…
— Благодаря — Лицето на Тизис грейна.
— Аз само…
— Казвам го искрено. И пак ти благодаря. Гайл да похвали моя ум? Рядко се случва с някой от нас — простосмъртните. Видях как се беше умислил, когато те попитах. Сигурно се беше отнесъл много далеч оттук?
— Ами… да.
— Аз ту си блъсках главата седмици наред, ту се опитвах изобщо да не мисля как да ти го кажа… а ти прехвърли всички възможности в ума си за минути. Ако не беше толкова смайващо, щеше да е ужасно досадно. И е привлекателно почти като това… — Тя пристъпи към него и докосна раменете му. — Може ли да си позволя такива думи, или ще си кажеш, че съм безсрамно пряма?
Кип знаеше, че раменете му са широки, такъв си беше скелетът му. Произхождаше от род на плещести мъже. Никога не мислеше за себе си като „плещест“ в смисъла, който други влагаха в думата — нещо достойно за възхищение. Той просто си беше едър. Нали? Но с нейните длани на раменете му нямаше как да не се сети за мускулите там. Тя подсказваше, че и за нея „плещест“ е привлекателна дума. Стори му се, че мозъкът му ей сега ще изпуши от усилията да смели всяко скрито значение. Чакай, чакай… тя намираше нещо хубаво в раменете му?!
Не помнеше да се е замислял за раменете си повече от три пъти през целия си живот. Ако имаше и толкова. И то когато трябваше да седне на скамейка в храм, но нямаше място за него до другите плещести новобранци от Черната гвардия. Значи за нея раменете му бяха привлекателни?
Умът му тъпчеше на място: „Рамене? Рамене ли?“ Олеле, устните ѝ бяха толкова близо, пълни устни, очите големи, изумрудени искрици в зеленото, замайващи, ресниците дълги, бузите розови, но може би винаги си бяха такива или беше подсилила цвета с нещо? И защо въпреки паметта на Гайл не успяваше да си спомни дали бяха толкова розови преди малко? И… Оролам, смили се… кръвта нахлуваше и в неговите бузи и… и се очакваше да направи нещо, не е ли така? Да. Да, разбира се.
Сега трябваше да я целуне. Ох…
Трябваше да я целуне веднага, преди този миг да е отминал. Но ако тя не искаше да я целува? Ако Кип тълкуваше неправилно знаците? Никога не бе получавал знаци. Нищо не пречеше той да си въобразява, а тя да му подсказва съвсем друго. Ако не искаше да я целува, а той я целунеше, щеше да го помисли за безнадежден глупак, нали? Кип беше по-млад от нея. Пак щеше да стане момче в очите ѝ, щеше да загуби уважението ѝ. Може би Тизис дори щеше да се откаже от брака.
Чакай, тя май му зададе въпрос? Но какво… как тъй забравяше всичко?!
И ушите му сякаш пламнаха, раменете му под нейните ръце се стегнаха като кожа на тъпан. Тя дръпна едната си ръка и той за малко не подскочи изнервено. Загледа се смутено в краката си, не издържаше погледа ѝ. Всичко беше оплескал.
Гадост, гадост!
Но когато наведе глава, виждаше не стъпалата си, а надникна под роклята ѝ. „На Оролам… циците…“ Смръзна се. Това си беше истинско богохулство. Не му пукаше особено, когато проклинаше с „на Оролам топките“, а Оролам сътворяваше и тестисите, и гърдите, нали? Ама че работа — продължаваше да гледа и вече си беше зяпане. Ако не и нещо по-лошо. Ще вземе да му порасне дълга бяла брада, докато успее да откъсне поглед. Не, зяпането вече ставаше похотливо. То пък подсказваше някакво намерение. Превръщаше го в противен натрапник, но той не искаше да…
На Оролам циците. Проточи се твърде много. И тя знаеше. Неизбежно. Погледна я в очите, примижал от срам.
— Каквото и да кажа, ще прозвучи още по-неуместно, а? — каза Кип.
— Шът — спря го тя с искрено съчувствие. — Отпусни се. — Хвана едната му ръка, увиснала като прът до бедрото, и я сложи на кръста си. — Всъщност си мисля, че е очарователно.
Очарователно значи. Дума, която подхожда на кученца и бебенца. „Ау, колко е очарователно.“ И после го щипкаш по бузката.
Тя хвана другата му ръка и я сложи на шията си. И се притисна до него.
„Току-що се почувствах като скопен. От собствената си глупост и непохватност. Очарователно. Да пропаднеш в ада, Кип, това беше твоят шанс и ти… Тя какво прави?…“