— Какво друго да очакваш от него? — вметна Карис.
— Не бива да споделям тайната с никого. Само това оставаше — всеки черногвардеец да се вживява в ролята на хирург и да се пита длъжен ли е да се подчинява на Призмата, или той полудява. — Железни се извърна, но след малко продължи: — Не е първият признак, но към края цветовете се натрупват в ирисите на очите и след време разкъсват халото. Както се случва с всички ни.
— Но… — запъна се Карис.
Нищо подобно не се случваше с Гавин.
— Това не е всичко. Има церемония на всеки седем години. Не знам какво се случва, но когато неговите седем години изтичаха, аз вече виждах, че не е спечелил много приятели и няма да го предпочетат отново за Призма. Предстоеше ми обаче странна изненада — изобщо не проведоха церемонията и Гавин остана Призма. След това нищо не беше същото както преди. Ако някой не се взираше във всяка дреболия, не би могъл да забележи, но постепенно съставът на Спектъра се промени коренно. Марид Черния се самоуби, но той отдавна се бореше с тежкото си униние, пък и остави предсмъртно писмо. Синия замина веднага след Слънцеднев и загина в корабокрушение, може би докато са опитвали да се изплъзнат от пирати. Зелената се оттегли, вече е покойница. Повикаха Жълтата да се върне спешно в Аборнея и няколко месеца по-късно умряла там от раните си, след като кон я хвърлил от седлото. Подчервения се затвори в своя дом на Големи Яспис и не се показа до смъртта си две години по-късно. Струва ми се, че го довършиха пиенето и похапването на листа от лотос. Майката на Делара Оранжевата незнайно как се отърва от непосилните си дългове. Предишните няколко години Делара все я нямаше, измолваше от някого още пари или вземаше нови заеми, за да крепи на косъм рода си. Изведнъж започна да идва на всяка среща на Спектъра. Само при Надвиолетовата и Червения наглед нищо не се промени. Тези случки се разпръскваха във времето, понякога научавахме подробности чак след шест или осем месеца, а всички вече се бяха впуснали в борби кой от техните хора ще заеме освободеното място. И Гавин, и Бялата, и Червения, и Висшите луксиати, и сатрапите, и още кой ли не от видните особи участваха в тези ежби. Никой не получи пълно надмощие накрая. Убеден съм в това. Следих внимателно гласуването в Спектъра, особено случаите, когато един глас накланяше везните в полза на Андрос. Той нито купи, нито подчини на волята си всички нови Цветове. Това се точи вече девет-десет години. Отдавна щеше да е ясно, ако ги бе превърнал в свои кукли на конци. Може би това е другата причина хората да припишат всички тези промени в Спектъра на случайността. Кой би се отървал от някой Цвят, ако не се е подготвил да го замени със свой човек?
— Чаках и наблюдавах отново преди три години — през четиринайсетата година на Гавин като Призма. Никой не прояви безпокойство. Никой не отпрати семейството си другаде, не написа ново завещание. Нямаше никакви нови кандидати за Призма. И денят си отмина съвсем мирно и тихо. Не знам какво се случи. Прерових библиотеките, прочетох всяка хроника, която намерих, но в нито един текст дори не споменават как се избира Призма. В нито един! Няма дори догадки. За мен това означава, че всичко е било прочистено нарочно. Не само от един човек, както заподозрях в началото. С това са се занимавали мнозина от незнайно колко поколения. Замисли се за устните предания — как биха попречили да се предават от човек на човек? Но и в тях се разказва само за пиршества, срещи на Спектъра, сатрапите и луксиатите с намеци за обичайните опити всеки да наложи своя кандидат и накрая винаги — винаги! — се стига до пълно единодушие и съгласие, „както повелява Оролам“. Аз обаче познавам тези хора. Ако ще Оролам да им се яви в огнен стълб насред залата и да превърне половината от тях в кози, другата половина пак няма да стигне до единодушие за каквото и да е. Научих се да познавам и кога Гавин е готов да срещне предизвикателство, да се хвърли в схватка. Той не крие вълнението си. Дори не се опитва. — Замълча за миг. — Гавин обаче не се вълнуваше. Защото не знае. Много отдавна се питам дали да съм доволен, че Призмата не участва в този заговор, или да се ужасявам от незнанието му. Но тази… промяна в очите му за мен означава, че преживяваме време, каквото настъпва за пръв път.
Карис мислеше за съвсем друго. Че Гавин само се е преструвал, че не вижда интригите под носа си, защото всъщност е Дазен и се е чувствал с вързани ръце. Нямало е как да научи какви тайни сделки е сключил неговият брат, може би не е измислил и как да научи тайните на церемонията, без да издаде подмяната. А останалите не са си направили труда да го привлекат на едната или другата страна, защото са очаквали да умре в края на първото, после и на второто седемлетие.