Гавин обикновено не беше в Хромария — ходеше на лов за цветни бесове с Карис и други къде ли не из Седемте сатрапии. Когато се връщаше, участваше по задължение в какви ли не ритуали, говореше пред новите дисципули, дори преподаваше. Понякога изглеждаше, че просто пренебрегва политическите течения около краката си, защото вижда себе си като великан, газещ из поток. А имаше незнайно колко тайни, скрити една под друга, разровиш ли ги до дъното, току-виж научиш, че всичко е било заради омъжването на тази дъщеря за онзи по-високопоставен от нея син или за да бъдат отнети доходните договори за корабни превози от някой род, или за да бъде скрито поредното копеле, или за да не се разчуе за нечие пристрастяване към комарджийството.
Възможно беше и пращящият от здраве Гавин дори да не е подозирал, че други са кроели заговори какво да правят, когато той умре. А той ги бе преметнал — не умря. Кой би му признал, че е обмислял предвидливо действията си за времето след смъртта си?
Разбира се, ако не смяташе всичко това за недостойно, ако бе впрегнал ума си в целта да подчини напълно Спектъра, това щеше да се забележи. Гавин обаче се различаваше много от Андрос. И във всеки миг трябваше да пази собствената си тайна. Колко ли го е спъвала тя? Беше направил всичко по силите си миналото му да няма значение: загърбваше стари съюзници, намираше нови, проваляше силни на деня и въздаваше правосъдие, когато успяваше, без да се съобразява кой за кого се е сражавал през войната. Това го бе превърнало в един от великите сред Призмите, но го бе направило сляп за ножовете, които други точеха зад гърба му.
Можеше да си го позволи, докато имаше такава мощ, че никой не бе посмял да замахне с ножа.
Имаше още нещо скрито и тя все не го налучкваше. Но Карис беше преуморена от гребането цяла нощ, от тревогите, от вчерашното сражение, след което се чувстваше като пребита. А тепърва ги чакаха незнайните затруднения у дома.
— Имаш своя тайна — каза Железни. — Нещо в моите думи ти помогна да проумееш друга част от тайната.
— Да — призна тя.
Искаше да обясни всичко на своя командир, стария приятел, който неведнъж бе спасявал живота ѝ и на когото може би се доверяваше дори повече отколкото на Гавин. Но само промълви:
— Съжалявам.
Железни кимна.
— Тя позна, че ще кажеш това.
— Моля?
— Бялата. Каза, че някой ден ще се отдръпнеш. Няма да споделяш всичко с мен. Каза, че ще се извиниш. И че след този ден вече няма да си черногвардейка. Това не е лошо, дори да ме засегнеш. Каза още, че вината е нейна, а не твоя.
Карис завъртя глава.
— Не ти ли е хрумвало колко е дразнещо да си имаш работа с по-умни от тебе?
— Никога не ми се е налагало — спокойно отвърна Железни.
Тя го стрелна с поглед. Подхилваше се. Тя също се засмя неволно. За миг.
— Да му се не види… Този гадняр Хезик…
— Непоносим беше — съгласи се Железни.
— Чух, че искал да си припише онзи твой невъзможен изстрел при Ру.
— Гадняр. — Командирът кимна.
Прихнаха. Знаеха кога е най-добре да се смеят, за да не стискат зъби.
— И какво ще правим сега? — попита Карис.
— Бялата каза, че когато се отърсиш от годините в Черната гвардия, ще си готова да заповядваш. Ти решаваш, лейди Гайл.
И това беше вярно. Знаеше какво е необходимо. Събуди Есел и Бен-хадад. Махна с ръка към просветляващото небе.
— Двамата с командира трябва да се върнем в Хромария. Бездруго закъсняваме за ритуалите призори. Есел, ти и Бен-хадад ще заведете господаря Призма при Амалу и Адини. Знаете къде е лечебницата, нали? — Есел кимна. — Ако трябва да споменавате име, наричайте го Хезик, разбрахте ли? Няма да помогне, ако някой реши да се заяжда, но може би Хезик ще продължи да защитава Призмата и в смъртта си, както го правеше приживе. Ще ви пратим подкрепления, ако е възможно. Не го предавайте на Бялата гвардия каквото и да се случи.
С боядисана в черно коса, пораснала брада, превръзки и хлътнали от гладуването бузи той изобщо не приличаше на някогашния Гавин.
Преди да изреди заповедите си, Карис видя, че се е събудил.
Той стана, взе наметалото на Железни и се уви целия с него. Сложи и качулката на главата си. Скоро щеше да се стопли прекалено, за да ходи облечен така, и би привлякъл излишно внимание, но засега предрешването щеше да свърши работа. Вдигна глава да я погледне и от движението сигурно се пропука съсирена коричка, защото той трепна и нова струйка кръв се стече изпод превръзката. Гавин се подпря на рамото на Есел.