— Мила Карис, щом се заблудя, че вече съм те опознал — заговори с равен глас въпреки болката, — ти всеки път надхвърляш очакванията ми. За мен е благословия и чест да бъда твой съпруг. Права си. Вие двамата трябва да отидете. Баща ми е подготвил големи неприятности в този ден. Не можеш да помогнеш в изцелението ми, а и не можеш да го възпреш, ако стоиш в лечебницата. Върви, любима. Върви.
89.
Тея не пожела да чака пред прага. Метна се на шията на Кип в буйна прегръдка.
„О, не!“ В мига, когато Тея се смръзна в ръцете му, Кип за пръв път съжали, че вече не е толкова дебел. С тази разлика в ръста им тялото на Тея се опря в него първо под колана му. Как да не забележи?
Тя отстъпи и погледна надолу, за да провери това, в което не можеше да има съмнение. Кип неволно закри с ръка чатала си — все едно да затвориш вратата на обора, след като кравите са избягали.
— Кип, какво те прихваща? — сопна се Тея. — Това заради…
„Заради тебе ли? Е, става ми бързо, но не чак толкова.“
И тези думи изскочиха от устата му скорострелно. Пак ли…
— О, значи си… Извинявай!
— Не! Понякога… просто ми се случва. От само себе си. Нали разбираш, така е с младите мъже…
Тея наклони глава встрани, стисна устни, веждите ѝ се извиха. Скръсти ръце на гърдите си, сякаш обмисляше неприятен избор. Кип си каза, че не е измислил най-сполучливото оправдание в живота си.
Без да се озърне, Тея затръшна вратата с крак и видя скритата зад нея Тизис.
Лицето ѝ загуби всякакво изражение. Значи бе побесняла.
— Кип, ти си сияен пример за постоянство.
— Аз… това не е… Май е точно каквото изглежда — жално призна Кип.
— Все ми е едно. Нямам време за тези глупости. Нужен си ми незабавно.
— Моля? — намеси се Тизис.
Излезе от ъгъла, сякаш само бе отишла там да огледа подозрително петно на стената. Вирна брадичка надменно и сърдито.
„Ох, адове…“
— Затвори си плювалника, кукло, да не изядеш боя — скастри я Тея.
Не се обърна, гледаше Кип. И той видя как зениците ѝ се разшириха като от взрив, ирисите изтъняха до невидими пръстенчета и на свой ред погълнаха бялото в очите, които се превърнаха в черни ями. Кип знаеше, че тя трупа парил, но като гледаше стиснатите ѝ зъби и злата усмивка, едва не се подмокри.
Тизис млъкна. Тея престана да ѝ обръща внимание, отиде право при бюрото на Кип и започна да рови.
— Кип, ти си един голям дрисльо, но имам по-важни грижи от тебе. Става нещо, което… — Погледна недоверчиво към Тизис и не довърши изречението. Извади колана с калъфа за цветните очила и му го подхвърли. — Нямаш ли други оръжия тук? Нищо чудно да загазим. Бялата е в опасност. И може би само аз съм способна да я спася.
— Убедена съм — вметна Тизис, — че черногвардейците се нуждаят тъкмо от помощта на притегляща, която не може да различава два цвята…
Тея почти опря показалеца си в носа ѝ.
— Още една дума, куха тикво. Само ми дай повод. Трошач, недей да ме бавиш!
За какви други оръжия говореше? Да не намекваше за картите? Кип пъхна пръсти зад бюрото, дръпна го и хвана кутията с карти, притисната между бюрото и стената.
Тея го изгледа презрително.
— Май трябва да те науча как да си криеш нещата.
Кип стегна на кръста си колана с очилата.
— Тизис, отиди на пристанището. Ще дойда веднага, щом мога.
А Тея се обърна и посочи нагоре.
— Тизис, на онази греда има пръчки монети.
— Какво?
— Използвай зеленото, тъпа твар! Събори ги с луксин и ги вземи. Ние не можем да носим нищо излишно. На Оролам топките! Толкова си празноглава…
Оставиха я разярена насред стаята и се втурнаха към асансьора. Щом застанаха да чакат, Тея разгърна сивото си наметало и опипа бяло-черните дискове, вшити отзад в него.
— Кип, откъде го взе?
— Откраднах го от бог или демон. От гадно същество.
Тя го гледаше сърдито.
— И ти си същият.
— Чуй ме. Ще се оженя за Тизис…
— Не ме засяга. Нека обсъдим какво ще правим горе.
— Тея! Дядо ми заповяда…
— Значи му служиш. Всичко друго за заблуда ли беше?
— Какво да е било заблуда? Какви ги дрънкаш? Тея, тъкмо ти би трябвало да разбереш!
— Аз ли? И защо?
— Ти беше робиня!
— О, как можах да забравя. А дали ти не си…
— Знаеш какво е да изпълняваш заповеди, които…
— … забравил, че си свободен човек? И не смей да ми обясняваш какво е робство!
— Тея, правя това за групата.
— Веднага си пролича. Надърви го за всички ни, а? Чудно защо каквото правиш за другите все се оказва най-изгодно за тебе. Ти си Гайл, Кип. До мозъка на костите. Всички Гайл сте такива.