Кип се отказа. Нищо не искаше да чуе от него. А асансьорът спря пред тях.
Влязоха и той нагласи тежестите. Спомни си, че последния път, когато двамата бяха в асансьора, общото им тегло беше по-голямо.
— Убиец от Ордена на Разбитото око — каза Тея — е приел поръчка от твоя дядо да погуби Бялата. Създал е нещо като менгеме от парил около сърцето ѝ. Тя може и да е умряла. Ако не е, ще се опитам да направя нещо. Разкрият ли ни, искам от тебе и групата да ги спрете на вратата, докато си върша работата. А, да — трябва да минем някак покрай онези от Бялата гвардия. Ако съм сама, няма нищо по-лесно, но вече ти казах, че ти и другите сте ми нужни, щом влезем в покоите ѝ.
Кип обмисляше чутото. След малко попита:
— Цялата група ли?
— Дано ни чакат горе. Поне някои. Пратих Марисия да ги намери.
„Всички Гайл сме били такива, виж ти…“
— Добре. Имам план.
— Какъв?
Кип мълчеше. Издигаха се към последните етажи.
— Трошач, говоря сериозно. Какъв е планът?
Той отдели секунда за пренебрежителен поглед към нея и се извърна, сякаш я отпращаше. Дори му се стори, че усети как въздухът между тях се вледени. Не беше справедливо да се държи така. Защо не отвори толкова словоохотливата си уста и не се извини?
Но не го направи. Още се колебаеше, когато асансьорът спря и влезе Каелия Зелената с особената си клатушкаща се походка. Придружаваха я прикрепените като нейна охрана черногвардейци, които Кип не познаваше добре. Тя погледна първо него, после и Тея.
— Кип Гайл, според мен е крайно време да се опознаем. Все пак аз съм Цветът от Тирея, но откровено казано, не познавам новия си народ добре, а в Хромария тирейците се броят на пръсти. Още ли се смяташ за тиреец?
— Разбира се.
„Това ли трябваше да ми се случи точно сега?“
— Ясно. Питах се дали не си решил, че вече си над тези неща. Искам да поговорим.
Тя излезе, а Кип и Тея продължиха нагоре, но не оставаше време за извинение, преди да стигнат до последния етаж в Кулата на Призмата.
Останалите от групата ги чакаха в преддверието. Всички носеха сивите си униформи. Всички носеха и оръжия, но не се долавяше никакво безпокойство. Напираха обаче да научат защо са повикани.
— Ей, Трошач! — подвикна Феркуди. — Какво се мъти? Каква е играта? И къде е Тея?
Но Круксър първо се взря в изражението на Кип и веднага пристъпи към него.
— Стайната робиня на Гавин Гайл ни изпрати тук. Каза ни да вземем оръжие. И че двамата с Тея ще ни чакате. Какво…
Кип се огледа. Тея я нямаше. Беше предпочела да е невидима. Не искаше да се разчува, че е била тук. Е, тя си знаеше най-добре.
— Няма време — подхвърли Кип на Круксър и го подмина.
Трима от Бялата гвардия стояха на пост там, където беше мястото на черногвардейците. Един до друг, запречваха коридора по ширина. На десет крачки зад тях чакаха дежурните от Черната гвардия, очевидно подчинили се на неприятна за тях заповед.
Кип направи две крачки на пръсти, за да види зад едрите мъжаги точно кои от Черната гвардия са на пост в момента. Примижа и извади ловко зелените очила от калъфа.
— Гав Грейлинг, ти ли си?
— Бум! — прошепна Големия Лео зад гърба на Кип.
— Ъхъ! — отговори Гавин Грейлинг.
— Какви са заповедите? — пак подвикна Кип към него над раменете на мъжагите.
— Момче, стой по-назад и мирувай — обади се един от тях.
— Да не пречим с нищо на Бялата гвардия — отговори гръмко Гавин Грейлинг.
— Бум ли? — промърмори недоумяващо Феркуди.
— Момче, говоря сери…
— О, така ли? — каза Кип на Гавин Грейлинг.
Доближи колкото искаше. Аматьори.
Удар с предмишницата в шията. Халоса първия отляво под брадичката с такава сила, че го запрати в стената. Използва усукването на тялото, за да се завърти още по-мощно на другата страна. Лакътят му се заби в предпазителя за носа на стоящия в средата. Хапльото дори не бе стегнал ремъка на шлема си и металното парче предаде цялата сила на удара в главата му. Вече в безсъзнание, мъжът залитна към третия страж.
Сблъсъкът изби копието от ръцете на третия и той посегна към нож на колана си, но с дясната ръка към левия хълбок. Кип стисна ръката му за китката и стегна ръката и колана в обвивка от зелен луксин.
Стражът дърпаше отчаяно, а Кип вече го хващаше за гърлото. От юмрука на другата му ръка изскочиха зелени шипове, но той не нанесе удара. Мъжагата срещу него загуби всякакво желание за съпротива.
— Легни и се престори на зашеметен — заповяда Кип.
Ококореният страж закима трескаво. Кип го пусна и той коленичи и легна тромаво.