— О, схванах! — възкликна Феркуди. — Бум!
— Феркуди, понякога ти се чудя дали не ни будалкаш, но само понякога… — каза Големия Лео.
— Как да ви будалкам? — не разбра Феркуди.
— Отбранявайте коридора — каза Кип на Круксър.
— Разбрах — отвърна той.
Бързо взеха всички оръжия на тримата от Бялата гвардия. По-назад Гавин Грейлинг и Асиф с бръснатата глава се смееха доволно и въпреки това преградиха пътя на Кип.
— Новобранец, ще си платиш непременно за това, но поне беше приятно зрелище — каза му Гавин.
— Бялата е в опасност. Застрашава я нещо, което само… само аз мога да видя.
Двамата пред него настръхнаха в миг. Поведоха го забързано покрай другите черногвардейци, застанали на пост пред вратата. Кип задържа вратата отворена и се огледа, сякаш опитваше да си спомни нещо. Даде време на Тея да се промъкне.
Винсен бе приклекнал до третия страж.
— Ей, приятел, няма нужда да се преструваш.
Онзи отвори очи.
— Защо?
Юмрукът на Винсен го цапардоса по челюстта и главата на мъжагата отскочи от пода. Кип трепна. Винсен забеляза, че го гледа. Ухили се, но и в дружелюбието му винаги се усещаше някаква прохлада. Кип му кимна и влезе.
— Пазете вратата — каза на по-старшите черногвардейци. — И ви моля да не поглеждате.
Това не им допадаше, но Гавин Грейлинг кимна. Кип отмести завесата и продължи навътре в стаята.
Тея вече стоеше до краката на Бялата, очите ѝ черни в мъждивата светлина. Навън беше тъмно и Кип виждаше през прозорците само ярки точици — лампите в домовете на богатите и лампите по улиците на богатите. В северните квартали бяха по-нарядко или изобщо ги нямаше.
— Закъснях — каза Тея. — Не мога… Той го е направил така, сякаш се е надявал аз да се намеся. Ако ги докосна, тя ще умре. Но и ако не ги докосна, пак ще умре. Това някак спира сърцето ѝ да се храни. И то умира. Ако само се закашля, всичко ще свърши веднага… Кип, какво да правя?!
— Успокой се, дете — каза ѝ Бялата.
Кип се стресна. Дори не бе усетил кога се е събудила. Не знаеше, че може да се събуди.
— Кип, повикай стайната ми робиня и засега не си отваряй устата. Адрастея, ти застани зад завесата, моля те.
Кип отиде при вратата към стаичката на робинята и потропа. Не чу нищо. Отвори вратата и завари старата жена да хърка на стола си.
— Калийн… Калийн!
Жената изсумтя, отвори очи и тръгна след него сънливо. И бавно. Да, беше много стара. Когато влязоха в стаята на Бялата, Тея не се виждаше.
— Времето ми изтича — каза Бялата. — Повикай Висшия луксиат Селена. И помоли останалите да не влизат. Не искам краят ми да настъпи сред суетене и паника.
Старицата се затътри между черногвардейците. Когато вратата зад нея се затвори, Тея се показа иззад завесата и попита:
— Защо беше нужно да се скрия? От нея ли?
— За да не се налага да я убиеш — обясни Бялата. — Тя осведомява за всичко видяно и чуто Андрос Гайл. От десет години. Има внук, когото много обича.
— И Андрос я е изнудил чрез внука ѝ — добави горчиво Кип.
Не знаеше защо му е толкова трудно да повярва, че онова дърто чудовище е наело убиец — нали не беше за пръв път? И все пак… Кип бе играл на карти с Андрос. Понякога дядо му дори се държеше обаятелно. Но си оставаше кръволок. Унищожаваше хората, както масата се разчиства от излишни карти.
— Защо не я продадохте? — учуди се Тея. — Тя ви е предала.
— Нейният грях е слабостта, а не влечението към злото. Измъчва я. Това е нейното наказание. И ако ще търпя шпионка в покоите си, защо да не е малко глуха и мудна в главата? Кип, след като си отида от този свят, кажи ѝ от мое име, че знаех и че съм ѝ простила. Но чак след това. Не искам риданията ѝ да са последният звук, който съм чула.
Бялата не за пръв път смая Кип. Необичайно блага. И необичайно корава.
— Само че… защо има значение дали Андрос ще научи, че Тея е била тук? Тя е… О, да!
Ако в Ордена на Разбитото око разберяха, че Тея се е опитала да предотврати убийството на Бялата, щяха да се досетят, че не им е била предана от самото начало. И без това имаше опасност да я разобличат всеки момент.
— Тея — каза Бялата, — разрешавам ти да споделиш всичко с Кип. Но не те освобождавам от изпълнението на твоята задача.
— Къде са всички останали? — възмути се Кип. — Не е редно само ние да сме тук.
Бялата отдели няколко секунди да укроти дишането си, като че ли думите я уморяваха прекалено.
— Спектърът се е събрал, за да обявят, че Зимун е техният избраник за Призма. А всички мои приятели?… Стоят настрана по моя заповед. С умирането ще се справя и сама. Адрастея, престани. Стига толкова. Ако не тази нощ, ще умра утре. Отнемат ми само няколко дни и не съм чак толкова глупава, че… — Тя се задъха и не можа да продължи веднага. — Не съм чак толкова глупава, че да не извлека някои преимущества от увереността точно кога ще умра. Тея, ти си върви.