Скъпоценност, която думите бяха безсилни да опишат. Тя превръщаше Черната гвардия в най-добрия боен отряд. Ето какво липсваше у Ейрам. Себичността му щеше да е отрова за сърцевината, която черногвардейците ценяха над всичко.
Той не би могъл да разбере и за Кип това не беше причина да го мрази. Съжаляваше го.
— Ейрам — каза той и му кимна. Видя нашивката на ревера му и добави: — Лейтенант.
Почтително, но без да се подмазва.
Тъгата изчезна. Остана само омразата, но Кип беше равнодушен към нея, колкото и да се наежиха другите от злата усмивка.
— Претърсете ти — заповяда Ейрам. — Никой не може да носи оръжие на етажа, където има среща на Спектъра.
Един страж пристъпи да вземе от Кип оръжията, ако ги имаше. Кип внезапно се отегчи. Наистина ли щяха да си играят на това? Пак ли?
— Хъм… — Отблъсна протегнатата към него ръка и заговори с глас, натежал от скука, умора и високомерие: — Аз съм пълноспектърен полихром. А тази група е най-добрата сред всички новобранци в Черната гвардия. Самите ние сме оръжия. Не можете да ни обезоръжите. А ние, от своя страна, сме длъжни да не предаваме никому оръжията си в Хромария. Ние сме тези, на които е оказано доверието да носят оръжие тук. Заробваме се, за да заслужим това доверие. Това, което искаш, е безсмислено за вас и немислимо за нас.
Изрече думите към мъжа насреща, но главно за да ги чуе и Ейрам, и преди всичко Гринуди.
— Гринуди — каза със същата досада, без да се обръща към роба. Отново изрече името му натъртено, като обида. — Използвай мазния си глас и пълномощията, загадъчно дадени ти от моя дядо, за да махнеш тази сган от пътя ми.
Вкиснатият поглед на роба си струваше поне хиляда нощи в ада. Кип отпъди с жест стражниците и групата мина покрай тях.
Гринуди обаче ги спря преди залата.
— Един момент, млади господарю.
Кип спря и го погледна с подозрение.
— Нека ви опиша какво ще се случи — започна робът и не изчака знак на съгласие от него. — Вашият дядо ще ви сгълчи и ще отправи обвинение към вас. Вие ще се оправдавате гръмогласно… можете и да се разкрещите, но не за дълго. Искаме представление, не грозна свада. Накрая той ще ви прогони. След това ще имате един час, преди промахосът да промени решението си публично и да заповяда връщането ви под стража за разпит. Не позволявайте да ви заловят. Момичето и един луксиат ще ви чакат на пети червен кей, където е закотвен нейният кораб. Погрижете се за бракосъчетанието, преди да напуснете острова. Трябва да бъде извършено тук, пред свидетели, иначе сделката отпада.
— Трошач — разтревожи се Круксър, — какво значи това?
— Оцеляване.
Никой друг не продума. Черногвардейците свикваха да следват и онези, които според тях правеха грешки или се излагаха на прекомерна опасност. Никой от групата още не бе положил последните обети, но бяха попили този дух и бяха готови да направят същото.
— С тебе сме — отсече Круксър.
Ако Кип не го познаваше толкова добре, нямаше да чуе покрусата в гласа му. „Милостиви Оролам, сбогуването ще е тежко.“ Но може би така беше най-добре. Раздяла на кея вместо да гледат как се разширява бездната между тях и Кип, докато дългът им ги отчуждава от него.
Пред вратата срещнаха първо Джил Грейлинг, който чу добре какви думи размени Кип с четиримата от Бялата гвардия. Отдаде му чест като на старши офицер.
— Опа… сбърках — промърмори без никакво съжаление.
— Искат да влезете направо — каза другият черногвардеец.
Кип го познаваше бегло. Париец, май се казваше Калиф.
Очакваше да ги поведат към залата за срещи на Спектъра, но ги отклониха към Голямата зала. Черногвардейците отвориха двойната врата и той видя вътре стотици хора, мнозина от които се обръщаха към страничния вход да погледнат Кип.
Един от Висшите луксиати бе застанал да говори пред събралите се. Всички се бяха пременили за Слънцеднев, присъстваха Висшите луксиати без Селена, облечени в церемониалните си одежди с един или множество цветове. Отпред седяха видни благородници със синовете и дъщерите си — там бяха почетните места. Вратата изскърца и Висшият луксиат се запъна насред проповедта.