Андрос Гайл седеше на подиума. Изправи се и тръгна припряно към Кип. Наведе глава, сякаш се опитваше да не попречи никому, но се постара движенията му да са резки, та всички да се вторачат в него.
Луксиатът продължи словото си, Андрос стигна до Кип и му махна гневно да се върне в коридора. Кип опита да отстъпи, но с групата и черногвардейците зад гърба си не можа да се отдръпне извън залата, преди дядо му да го подхване.
— Как се осмеляваш да дойдеш тук?! — изсъска Андрос. — Чух какво си направил!
— За какво говориш? — сопна се Кип.
— Толкова много ли са провиненията ти, че чакаш да ти кажа за кое от тях съм научил? — повиши глас Андрос.
Внимаваше да остане с гръб към публиката, поддържаше илюзията, че не се досеща как всички са наострили слух.
— Нямам представа за какво говориш! — отвърна високо и Кип. — Не съм направил…
— Ти и твоята група сте убили човек! Намерихме трупа. Намерихме и очевидци!
— Какъв човек?
— В квартала Шестте ъгъла.
Кип неволно вдигна ръка към брадичката си. Изведнъж осъзна, че това не е само игра. В онзи квартал Тея бе убила мъжа, който ги проследи. Очакваше Андрос да си послужи с пълна измислица, а не да ги обвини за нещо, което бяха направили наистина.
— Няма никакви доказателства, че е бил шпионин. Никакви! — кресна невъздържано Андрос. Луксиатът зад него се отказа от всякакви опити да довърши проповедта. — Оролам да ти е на помощ, Кип. В най-добрия случай си въздал правосъдие, на което нямаш право, в най-лошия си убиец.
— Аз…
— Какво си въобразяваше? Че ще те прикривам, защото си мой внук ли? Няма да го бъде! Чух и към какви безобразия скланяш тази твоя група. Не знам как си покварил най-способните новобранци в Черната гвардия, но няма да допусна да си имаш частна армия, докато аз съм промахос. Как се наричате помежду си? Могъщите, така ли?
Разбира се, дори не би им хрумнало да си измислят такова надуто прозвище. Замая му се главата.
— Не съм… Нищо подобно… — понечи да възрази.
— Чакайте! — разнесе се звучен глас от коридора.
Командир Железни. Кип все едно виждаше как се разхлабва колелото на бясно носеща се карета. И не можеше да направи нищо, за да предотврати бедата. Немислимо беше и командирът да знае за скрития смисъл на тази разпра.
Железни се обливаше в пот, дишаше тежко, сякаш бе пробягал няколко левги, за да дойде по-скоро.
— Кип беше под мое командване през цялото време. Господарю промахос, нямаше никакво…
— Да! — изръмжа Андрос.
Едното ъгълче на устата му се понадигна в намек за усмивка, но изчезна преди да се обърне към хората в залата. Кип посърна. Познаваше това изражение. Мяркаше се на лицето на Андрос, когато Кип правеше поредната грешка в играта на Девет крале. Погледът на дете, което е получило неочакван подарък и не може да се начуди на невъобразимата тъпота на света. Замисълът на дядо му не включваше появата на командир Железни, но той знаеше твърде добре какво да направи.
— Да, Железни, бил е под твое командване. И нехайството ти ме огорчава. Ти служи дълго и усърдно, тежко ми е да изтъквам твои грешки, но през последната година служеше зле, макар и съвестно. Командир Железни, от този момент си отстранен и от командването, и от Черната гвардия. Оттегляш се с почести и с цялото полагащо ти се възнаграждение. Заповедта ми влиза в сила незабавно.
Кип се почувства като след удар с лопата по лицето. С ума си откриваше майсторството в лъжите, предвиждаше въпросите, породени от думите на Андрос. В какво се е провалил Железни? Мнозина тук знаеха, че Железни и Андрос Гайл почти не се понасят. Андрос обаче бе изиграл добре нежеланието, с което прогонваше командира. И уж го отпращаше достойно, макар че го изритваше безцеремонно. Това привидно великодушие щеше да внуши на хората, че каквато и да е причината за сблъсъка помежду им, виновен е Железни.
Железни беше съкрушен. Май не знаеше на кого да спре погледа си, взираше се в Андрос, после в Кип, дори в Гринуди.
На Кип му се гадеше. Идеше му да убие Андрос.
— А ти, Кип… — Дядо му изведнъж млъкна и се обърна, сякаш чак сега забеляза колко публичен е станал този скандал. — Моля всички ви за извинение, че се наложи да видите и чуете това. Кип, няма да те закрилям, защото си мой сродник. Доказателствата може да не са достатъчни, затова пък са красноречиви. Кип, прогонвам те от Хромария и от Черната гвардия, заповядвам ти да заминеш в изгнание от Ясписите. Незабавно. Ако някой от твоите… „Могъщи“ тръгне с тебе, той също ще бъде прогонен. Върви си!