Е, да, избран за Призма. По-точно предложен. Проклятие…
Тя откъсна поглед от него и се обърна към притичалия роб, който трябваше да я придружи до мястото ѝ. Мъжът се чудеше какво да прави — отпред нямаше места, а положението ѝ очевидно налагаше да я настани там.
И тогава един благородник от първата редица стана. Мина самоуверено пред всички, луксиатът млъкна за малко, но продължи приказките за саможертвата, светлината на истината и каквото още се полагаше. Зимун усети как дядо му се загледа в ставащото до страничната врата.
Благородникът отпрати роба и поведе жената към първата редица. Чудак. Къде би могъл да ѝ намери място? А онзи настани жената, която ту се смущаваше, ту впиваше отново поглед в Зимун, на собственото си място. След това се вторачи озадачаващо в Андрос Гайл и отиде по пътеката чак при задните редици. Седна сред най-незначителните благородници. Да, странно.
Нещо подсказваше на Зимун, че случката е важна, и той също се озърна към дядо си, но и неговото изражение оставаше неразгадаемо.
Вярно, не успяваше да отгатва всеки път чувствата на другите. Пак се размърда нетърпеливо и каза:
— Дядо, ако не изляза, ще се напикая. Моля да ме извиниш.
Не изчака отговор, а с наведена глава и смутена гримаса се промуши през вратичката до подиума. Пазеха я черногвардейци. Щом излезе, Зимун тръгна към асансьора.
— Тоалетните са натам — опита се да го упъти един черногвардеец и протегна ръка в обратната посока.
Зимун не му обърна внимание и се забърза към поста на Бялата гвардия.
— Името? — каза властно на куция командир.
— Лейтенант Ейрам, господарю.
Изглеждаше малко наплашен, но беше як и начумерен. Зимун знаеше как да се държи с такива като него. Не беше много различно от месеците на пиратския кораб с онези измъчени от скорбут отрепки.
— Дядо ми промени решението си за другия си внук Кип, когото прогони. Лейтенант, ти способен ли си да действаш решително и да изпълняваш заповеди, които изискват досетливост?
— Да, господине!
— А твоите хора? Могат ли да си държат устите затворени при изпълнение на извънредно важна задача?
— Да, господине! — отговориха другите трима в хор.
— Промахос Гайл — започна Зимун — иска да заловите Кип и всеки друг от новобранската му група, който се опита да ви попречи. Можете да привлечете цялата Бяла гвардия за изпълнението на тази заповед. — Заговори по-тихо. — Лейтенант, той има предвид да го убиете. Постарай се да изглежда така, сякаш не ви е оставил друг избор. И нито дума за това — дори пред промахоса. Нашите врагове са внедрили шпиони навсякъде. Обещавам ти внушителна награда, ако докажеш, че заслужаваш доверие. Може би дори повишение. Аз съм избраникът за Призма. И мога да ти стана добър приятел. Разбираш ме, надявам се.
Очите на Ейрам заблестяха.
— Да, господарю Призма. Ще изпълним заповедта с усърдие. Дори с радост.
— Лукслордовете ще са заети с церемонии до след пладне. Този ден е свят и не бих искал да обърнете целия град надолу с главата. Разбра ли ме? Свършете си работата тихо, но не се проваляйте. Ако е нужно да ви помага всеки от Бялата гвардия в града — направете го. Обяснете им, че сте подгонили крадец или нещо подобно. Ясно ли е?
— Да, господарю, разбрах ви напълно. Мога да взема със себе си всички от кулата. Имаме достъп и до кристалите.
— Превъзходно. Но… не ги използвайте на този етаж. Не бива да нарушаваме нашите церемонии. Първо спрете асансьорите. И онзи мост… Стъблото на лилията, нали? Според мен е добро място да попречите на бягството му.
— Да, господарю, прав сте. Само по него се минава за острова. Има и кейове отзад. Ще пратим хора и там.
— Не идвай да докладваш, докато не го убиете. Или по-добре изобщо не идвай.
Втурнаха се да изпълнят заповедта, лейтенантът подтичваше чудновато, като се подпираше на копието за глигани. Зимун отиде в тоалетната. Чак докато пикаеше се сети коя е жената, седнала на първата редица, и защо му изглежда позната. Нали я бе зърнал отдалеч в бивака на крал Гарадул. Собствената му майка — Карис!
Разсмя се. Прекрасно! Биха ли му стигнали способностите да съблазни отдавна загубената си майка? Това си беше истинско предизвикателство, но нима имаше по-добър източник на пари и сведения, които щяха да са му нужни срещу Андрос Гайл?
Чак толкова способен ли беше? Ами да, разбира се.
Стегна панталона, нагласи златната корона на тавата си и се върна в залата с широка усмивка.