Отидоха при вратата на стълбището. Беше заключена. Бен-хадад мина отпред да огледа ключалката.
— Дръпнете се — настоя някой.
Беше Даелос. Носеше два тромблона. Даде единия на Круксър, а през това време Големия Лео дотича при тях.
— Хайде — подкани го Даелос и запъна петлето.
Големия Лео притегли подчервено във върховете на пръстите си и запали двата фитила.
— Ти нали нямаше да… — каза Кип.
Даелос насочи тромблона към пантите от другата страна на вратата. Натисна спусъка, изчака екотът да стихне и отговори:
— Те убиха Гос. Идвам с вас.
Тромблонът на Круксър засече и всички зачакаха неспокойно да го подготви пак за стрелба.
— Вие още ли сте новобранци? — сопна се той. — Разгърнете се в отбранителен периметър! Тея, донеси още два тромблона от казармата.
Те веднага изпълниха заповедта. Кип забеляза няколко глави, подали се от стаите по коридора. Не всички излизаха призори дори на Слънцеднев.
— Приберете се! — извика им той. — И внимавайте с Бялата гвардия. Те току-що убиха наш приятел.
Две глави се скриха в стаите, третата още надничаше. Кип позна мъжа. Магистър Дженс Галден. Мръсникът, който го беше цапардосал още през първия му ден в Хромария. Явно и той не бе забравил Кип.
— Знам как да се измъкнете — провикна се магистърът. — Мога да ви спася.
Усмихваше се неприятно.
— Да вървим! — настоя Големия Лео. — Оставете я вратата, магистърът знае…
Дженс Галден почака да се увери, че идват към него, и каза:
— Но щом Кип е с вас, предпочитам да видя как умирате.
Затръшна вратата и чуха как я залости от другата страна. Големия Лео се опули.
И една млада жена погледна какво става.
— Прибирай се в стаята! — изръмжа ѝ Големия Лео.
Тя се ококори и отвори уста, но думите ѝ се изгубиха в грохота на тромблон. Кип трепна, макар че не би трябвало да се изненадва. Круксър не беше от хората, които губят време в проклятия, че са ги изиграли.
Круксър, Бен-хадад и Винсен дръпнаха разбитата врата. Резето вече се държеше само на едната скоба и можеха да се промъкнат. Тея се върна тичешком.
— И двата са заредени.
Подхвърли единия тромблон на Големия Лео, а другия на Феркуди. Провряха се през вратата.
— Ще ми се да… — започна Феркуди.
— Шът! — спря го Круксър.
Никой не бе забелязал, че им дава знак да мълчат. Кип си каза, че в някои неща и най-способните новобранци си остават новобранци.
Млъкнаха. И веднага чуха тропот на много крака, катерещи се към тях от далечен етаж долу. Стълбата нямаше и три крачки ширина, виеше се около една от големите светлинни шахти, осветяваха я мъждиви прозорчета в самата шахта. Нямаше как да видят навреме враговете, докато не се натъкнат на тях лице в лице.
Ако някои в Бялата гвардия бяха достатъчно умни и дисциплинирани, щяха да ги посрещнат със стена от остриета на копия или мускети в две-три редици. И щяха да ги пометат с първия залп.
Заспоглеждаха се.
— Щом ние ги чуваме как се качват, те ще ни чуят как слизаме — промърмори Бен-хадад.
Невъзможно беше да изненадат врага.
Отекна изстрел и парче дърво от рамката на вратата, през която бяха минали, халоса Големия Лео по рамото. Той изохка.
— Един етаж надолу.
По-добре да се разправят с нападатели от две страни вместо от три. Кип използва докрай зеления луксин в тялото си, за да закрепи вратата. Нямаше да спре преследвачите, но поне щеше да ги забави.
Настигна групата на следващата площадка, където не ги дебнеше никой. И тук вратата беше залостена. Големия Лео оглеждаше тялото си и се тупаше с длани в търсене на рана.
— Светлината е слабичка, всеки да поеме колкото може повече луксин — заповяда Круксър.
Преди да довърши, в стълбището притъмня — на най-близкото прозорче се плъзна капак. Озоваха се в непрогледен мрак.
— Адове! — изсумтя Феркуди.
— Винсен, ти си — нареди Круксър.
Обля ги мъждукащо жълто сияние.
— Капитане, мога да я поддържам има-няма половин минута.
— Трябва да се махнем от стълбището — каза Големия Лео.
— То е единственият ни път навън — напомни Кип. — Излезем ли от стълбището, само им даваме повече време да ни обкръжат.
Един етаж надолу някой заудря с юмрук по вратата. Всички врати бяха залостени от тяхната страна. Кип застина, ослушваше се. Чу иззад долната врата приглушен женски глас:
— Кип? Бен-хадад? Адрастея?