Струваше му се, че познава гласа.
— Нищо не губим, ако слезем — реши Круксър.
Изтичаха надолу по стъпалата и се подредиха за отбиване на атака, преди да дръпнат резето. Отвориха рязко. Зад прага стоеше само една жена. Срещу нея зейнаха дулата на тромблони и тя вдигна уплашено ръце.
— Дойдох да помогна!
В първия миг Кип не можа да я познае. В средата на четвъртото си десетилетие, с леко прегърбена и отпусната стойка, зелени очила на златна верижка. Къдравата черна коса беше вчесана назад и пригладена с ароматно масло. Жената се усмихна.
— Магистра Кадах?… — промълви той втрещен.
— Разгадах техния код в кристалите. Дори не е някой от нашите шифри. Стари моряшки сигнали, предавани някога с огледала. Смятат, че вие сте на някой от горните етажи, имат само един взвод, който проверява дали всички врати са залостени. Това е единственият изход. Знаех, че ще минете оттук.
— Магистра Кадах?! — повтори Кип.
Не можеше да е същата жена, която го мразеше и унижаваше.
— Не, вече не съм магистър. Занимавам се с изследвания, както винаги съм искала. — Засмяна изглеждаше с десетина години по-млада от образа в спомените на Кип. — Донесох ви това. Само толкова успях да намеря. — В торбата имаше половин дузина магически факли. — Тръгвайте. На този етаж има хора, които ще ви предадат.
— Няма ли друг изход? — попита Круксър, а Тея грабна торбата от ръцете на Кип и раздаде факлите.
— Чувала съм слухове, но не знам да има.
— Използвайте ги — заповяда Круксър. — Искам ви пълни с луксин!
Всички тутакси задействаха факлите.
— Магис… тоест Кадах… Защо? — измънка Кип. — Защо ни помагаш?
Тя го изгледа особено.
— Кип, ти ми спаси живота. Бях решила да се самоубия. Дори избрах деня. И тогава Бялата ме повика. От пет месеца се чудя как да ти се отблагодаря.
А той дори не мислеше за Кадах, откакто се бе отървал от уроците при нея… е, освен да въздъхне с облекчение от време на време.
— Няма време! — подкани ги Круксър. — Благодаря ти! Но трябва да тръгваме!
— Прав е — каза Кадах. — Вървете и Оролам да ви закриля.
Залостиха вратата. Всички в групата бяха пълни с луксин.
— Трошач, ГГГ? — обади се Бен-хадад.
— Заекваш ли? — учуди се Тея.
— Голямо гибелно гюле — обясни Бен-хадад.
Кип мълчеше, беше зает да попива зелено. Винсен натрупа жълто, за да мята заслепяващи светлини, задържа факела и пред Кип, за да има и той запас от такъв луксин. Колкото и упорито да го обучаваше майстор Феба, още не боравеше толкова чевръсто с твърдия жълт луксин, че да създава оръжие мигновено насред битка. Все пак беше възможно да направи нещо предварително.
Наведе китката си и притегли в опит да създаде жълт меч.
— По-бързо — промърмори Тея, — по-бързо!
Кип сбърка от разсейване, жълтият меч се пречупи близо до дръжката и цялото жълто изчезна с проблясък. Той изръмжа проклятие. Защо Андрос Гайл бе пратил тези гадини подире им? Твърде рано. Отмяташе ли се, или нещо се бе объркало?
Андрос беше вложил толкова усилия в плана си, че на Кип не му се вярваше да е заповядал нападението. Може би Бялата гвардия се престараваше от желание да му угоди, като убие неговия „враг“? Или все пак беше поредното предателство на човека, за когото те бяха неразделна част от живота му?
Круксър му предложи зелен и син факел.
— Шипове и щит?
Но погледът на Кип се впи в емблемата на Могъщите — мъж с изпънати надолу и встрани ръце, кръгове от сила около юмруците му.
— Сетих се за нещо по-добро.
Изсмукваше зеленото от магическия факел, сякаш беше вода от извор.
— Всички трябва да тичате след мен толкова бързо, колкото издържат краката ви. Вдигнете ме.
Бен-хадад и Круксър го хванаха под мишниците и Кип притегли диск под краката си.
— Сега пък имам нужда и от малко оранжево. Но тези неща струват цяло състояние…
— Ако умрем, ще ни е все едно — отвърна Тея и задейства оранжев факел.
Кип не възрази. Притегли зелена площадка, после оранжева смазка под нея и пак зелено, но с извивка.
— О, чувал съм за тези кълба — оживи се Бен-хадад. — Древните са ги наричали „водни топки“. Притегляли ги от синьо, за да виждат какво има навън. С тях минавали по повърхността на реки и езера…
— Стъпки — прекъсна го Големия Лео. — И отгоре, и отдолу!
Някой стреля към стъпалата над тях. Кип чу шума от падането на тяло. Още един изстрел. Псувня и писък. Кип се опитваше да не слуша, но зеленото бучеше в него, искаше да смазва враговете, за да им затвори устите. След секунди създаде мехур от луксин. Разстла отвътре малко оранжево, преди да го затвори. Запечата го отвътре и постави възловата точка близо до повърхността, за да се измъкне лесно.