В дима само на пет крачки от тях зърваше над вълните мятащи се силуети на моряци в другата галера, които се мъчеха да върнат оръдията на местата им след сблъсъка. Заредените оръдия. Насочени право към скамейките на робите. Участвалите в сражения роби, които не бяха ранени, използваха веслата, за да не позволят на моряците да запалят фитилите и да изтърбушат гибелно „Злият лебед“.
Гавин помогна на Оролам и Шибаняка да забият веслото право в аборнейско лице, мярнало се в пушека. Юнга на не повече от дванайсет години. Момчето се просна обляно в кръв, запалената дълга клечка изхвърча от ръката му.
Шибаняка се напъваше да крещи заповеди, но от напрежение плещеше само псувни. Оролам виждаше по-добре какво става, затова Гавин само мушкаше отново и отново, опитваше да отгатне какво иска от него Оролам и влагаше цялата си все по-оскъдна сила в ударите. Нерядко усещаше как краят на веслото се впива с хрущене в нещо различно от дърво.
Вятърът разпиляваше по малко дима и той видя как метнаха между корабите абордажни мрежи и по тях се втурнаха мъже. Причу му се смехът на Топчията отнякъде, преливащ от бойна лудост.
Гавин виждаше гребците отсреща, присвити и треперещи под скамейките с надеждата нахлулите пирати да ги подминат. Някои ги подминаваха. Други замахваха в движение, цепеха глави, трошаха рамене, отсичаха тънки от недояждането ръце. Защото можеха. Защото човекът обича убийствата.
— Шибано — отбеляза Шибаняка.
— Шибано — съгласи се Гавин.
Пушеците се разнасяха и той видя момиче, изскочило от каюта в отсрещната галера. Носеше мъжки панталон и елек, но дългата тъмна коса се развяваше зад нея. След миг се появи и преследващ я мъж. От екипажа на Топчията. Придържаше падащия си панталон с едната ръка. Тя му се бе изплъзнала в последния момент.
Борбена, дребничка, храбра и подценена — напомни му за Карис от дните, когато се влюбиха. Не можеше да понесе някой да…
— С мен ли сте? — подхвърли на другите двама.
Нямаше време да се увери в съгласието им. Момичето профуча към пробитата от сблъсъка дупка в търговската галера. Гавин и Шибаняка мушнаха с веслото, Оролам го насочи. Улучиха преследвача в челюстите. Той залитна превит, пръснал около себе си пот и зъби.
Момичето тичаше. Изневиделица друг пират ѝ препречи пътя. Тя не забави крачка, не опита да го заобиколи. Хвърли се право към кльощавия мъж. Вряза се в него, инерцията запрати и двамата във водата. Повече не ги видяха.
Гавин се взря в Оролам, който изви глава докъдето можеше, после сви рамене. Нямаше как да надзърне.
Сражението продължи още няколко минути, но от робите вече нямаше нужда. Схватките се пренесоха само на другата галера и изтощените гребци на „Злият лебед“ се свличаха на скамейките. Някои повръщаха. Гавин потърси с поглед Каишката. Нямаше нищо освен кръв, цяла скамейка с гребци беше пръсната на парчета отляво заедно с още един роб от другата страна на пътеката, в десния борд зееше дупка — оттам бе изхвърчало гюлето. Зърна татуирана ръка, може и да беше на Каишката.
Прегърбеният Леонус изкуцука към разпилените останки.
— Боговете са добри — каза и се изкиска. — Към някои от нас.
Наведе се тромаво и вдигна нещо. Беше камшикът на Каишката, пръстите ѝ го стискаха и в смъртта. Леонус ги откопчи и метна татуираната ръка в морето.
— Хубавци, май си имате нов надзирател. Е, ако не искате да идете при предишната…
15.
Кип притъпяваше остротата на часовете, като притегляше. Избликът на чувства от притеглянето на различни цветове, докато слънцето се влачеше нагоре по небесния купол, го разсейваше за известно време. Няколко часа. Ден. Но гладът е с по-наточено острие от луксина.
Волята пък е нож от олово. Накрая тялото винаги побеждава.
През втория ден без храна притегляше само необходимото. Вече бе нагласил удобно раницата и обувките, направи си и сенник за обгорената от слънцето кожа, след като не успя да измисли как да притегля луксин за дрехи.
На третия ден беше принуден да се отклони от бреговата линия, защото стигна до скалист нос с канари и чукари. Тръгна напряко през джунглата. Катереше се по скупчени корени, качваше се косо по склонове на възвишения, опитваше да се върне в предишната посока, след като се бе отклонил от нея преди часове, и накрая се загуби под плътната зеленина, която не му позволяваше да зърне слънцето. Глупостта и изтощението от жегата му попречиха да направи нещо друго освен да намери поточе и да легне в него.