„И какво, ако е служила добре на Гавин и нощем, щом е била длъжна да го прави? Щях ли да бъда по-щастлива, ако е била мърлява в задълженията си, за да прави напук на господаря, както се държат мнозина роби? Гавин каза ли ми дори една дума за Парам или Нейлос, с които легнах, за да го ядосам?“ Бе накарала Парам да се люби с нея в непрогледен мрак, за да си представя, че е с Дазен. Поне можеше да си напомни с облекчение, че онези двамата се махнаха от живота ѝ.
„Хайде стига, през цялото време знаех за Марисия, нали?“
„Няма го, Карис. Няма го.“
Мъката я заля изневиделица. Гърлото ѝ се сви, очите ѝ се наляха със сълзи.
Издиша, извърна се, овладя се. Тургал примигна и повтори:
— Ще поискаме ли параван?
— Да, да, разбира се.
Карис махна с ръка на хубавицата, която посрещаше гостите. Тургал не можеше да откъсне поглед от нея. Не изглеждаше достатъчно сдържан за банкер. За миг Карис се почувства стара и пренебрегната. Тургал зяпаше домакинята на залата, а не…
Прокле се безмълвно. Беше се облякла скромно тъкмо за да изглежда достойна дама, а сега… „Стегни се, Карис.“
Прие предложението да ѝ поднесат още копи, а банкерът си поръча пиво. Домакинята отиде пъргаво в кухнята и се върна почти незабавно. Сложи пивото пред Тургал, чашата и чинийката пред Карис, притегли невидимия свръхвиолетов мехур, който правеше разговора им недостъпен за ушите на другите в залата, притегли и перките, тласкащи въздуха, за да не застоява. Съвършените ѝ зъби се бялнаха в широка усмивка към младия банкер, ниският поклон показа добре гърдите ѝ и тя се върна на мястото си.
„Може би нощем работи долу. И откога станах такава моралистка? Моите събратя в Черната гвардия да не бяха чисти като вода от небето?“
Щом Тургал Онесто отпи от чашата си, Карис му каза:
— Налага се аз да поема контрол над сметките на моя съпруг.
— Както несъмнено знаете, Онесто никога не обсъждат дали някакви сметки съществуват и в какво състояние са. За кои сметки говорите по-точно? — Усмихна ѝ се не особено убедително.
— Как за кои сметки? За всички — отговори Карис.
Знаеше, че няма да е лесно. Разбира се, основната причина за срещата бяха сметките на Гавин. За какво друго би говорила с банкер? А фактът, че Тургал Онесто беше един от шпионите на Бялата, просто можеше да направи срещата двойно по-полезна.
— Опасявам се, че при нас сметките не са на нечие име, а са само номерирани. Така не допускаме враждебно настроени благородници, крале, родители или други лица да присвоят сметки, които някой е открил при нас лично — каза Тургал и се усмихна мило.
Може да беше суетен младеж, но очевидно имаше опит в такива разговори.
Освен това лъжеше, Карис не се съмняваше в това. Немислимо беше Онесто да не водят отчетност за имената на клиентите си.
— И какво се случва, когато притежателят на сметката умре? — попита тя.
— Нищо. В банка „Онесто“ дори не знаем кога се случва това. Няма как да научим. Както казах, сметките не са свързани с имена.
— Какво се случва с парите?
— Остават по сметката, разбира се.
— Аха… Колко дълго?
— Ако по сметката не е имало движение цяло поколение — спазваме старата традиция срокът да бъде четирийсет години, — парите в нея стават достъпни за нови заеми.
Двойна лъжа, и то изкусна. Парите поначало не се кътаха бездейно. Още в момента, когато някой ги вложеше в банката, те се превръщаха в заем за друг. „Стават достъпни“ означаваше само, че родът присвоява парите от сметката. Карис прецени, че не е съвсем несправедливо. Ако бъде изтребено цяло семейство или род, както явно се е случвало неведнъж в различните войни, бушували из Седемте сатрапии, откакто Онесто са основали банката, и ако не е имало наследници, които да предявят претенции, какво друго да правят с тези пари? Да ги раздадат? Използваха ги като противовес на невърнати заеми.
Разбира се, да не се престарават в усилията да открият наследници също беше бърз начин да забогатеят още повече. Прекаляха ли обаче, щяха да накърнят доброто си име. А успехът на банката зависи от него. Значи за тях бе задължителна поне показната безупречна добросъвестност. Е, да, отдавна отишлите си поколения от рода Онесто бяха издигнали доброто име на банката на такава висота, че не би имало нищо чудно Тургал и съратниците му да злоупотребяват с него, за да множат богатствата си.