И ако бяха настроени така, може би разсъждаваха практично. То се знае, техните деца и внуци щяха да се разплащат за греховете им, но по това време и Карис нямаше да е сред живите, за да се чувства отмъстена.
— Преди да дойдете тук — каза тя, — вие сте прегледали всички сметки на моя съпруг, за да знаете за какво ще говоря с вас. Донесохте ли ги?
Той мигна.
— Не мога да обсъждам съществуването или състоянието на…
— Тоест отговорът е „да“. Донесли сте ги. Записали сте си числата.
Бялата предполагаше, че сметките не са малко, а Тургал Онесто не можеше да се похвали с паметта за числа на своите предшественици. Бялата освен това спомена, че записването на номерата на сметките е грубо нарушение на правилата, възприети от рода. Те държаха всичко да бъде запомняно. Каквото държиш в главата си, не може да бъде откраднато или поне не може да бъде откраднато, без и ти да си наясно, че се е случило.
Карис се изненада, че Бялата знае толкова много за обикновен търговски род. Но Бялата смяташе, че трябва да научи колкото може повече за всеки, сдобил се с някаква власт. Тя подхвърли, че след столетие Онесто може и да бъдат на по-голяма почит и да имат повече титли от осемдесет и седем и половина измежду стоте благороднически фамилии в Седемте сатрапии.
Карис не схвана същината на тази шега. Оставащите дванайсет процента и половина се равняваха тъкмо на типичната лихва върху заемите, които Онесто отпускаха. Дванайсет и половина от сто… А, това ли било. Нямаше смисъл да умува дали благородническите фамилии в сатрапиите наистина са точно сто. Дори шегите ѝ подсказваха още колко има да учи.
Онесто посегна към тънката кутия за свитъци, която носеше закрепена с ремък на гърба си.
Но Бялата бе дала на Карис достъп до мрежа не само от очи и уши, а и от пръсти. Някои от тях бяха много сръчни.
Тургал Онесто бръкна в кутията и не намери нищо. Обърна я с дъното нагоре над масата. Пак нищо. Празна. Лицето му пребледня, после позеленя.
— Кажете ми поне, че сте ги записали кодирани. Вашата фамилия сигурно има десетки шифри.
— Разбира се. Разбира се. Това е злощастие, но не бедствие. Ето тук…
Този път той бръкна в торбичката, която си носеше. Зашари с пръсти в нея. И пак пребледня.
— Носили сте ключа на шифъра заедно със съобщението? — Карис потри с пръсти челото си. — Това не е опит за много лоша шега, нали?
Ококорените очи на Тургал бяха красноречив отговор.
— Вашият дядо ще е крайно недоволен.
— Повечето хора дори не знаят, че това нещо служи за четене на шифри! — оправда се Тургал. — Обикновен дървен конус. Ако нямате съвсем същия… — Той се запъна. — Вие! Вие сте го направили.
— Тургал, слушай ме внимателно.
Вените по шията му изпъкнаха. Я гледай, той бил сприхав. Дано да дадеше воля на нрава си. Тъкмо би могла да провери каква свобода на движенията ѝ позволява тази тоба. А и освен че е унизително за един мъж да се окаже безсилен пред бивша черногвардейка, колко по-срамно ще бъде, ако си отнесе пердаха от жена в тоба?
Но пък униформата на Черната гвардия служеше и като броня, пазеща Карис от схватки. Побойниците не искаха да бъдат пребити. Нови дрехи, нови правила…
Досети се, че опърничавото държане на Тургал поначало може да се дължи на избраната от нея парийска премяна. Фамилията Онесто произхождаше от Илита, която открай време тънеше в раздори с Пария. Особено враждебно бяха настроени богаташите, които се смятаха за жертви на кожодерски такси по преките пътища през Пария в зимните месеци.
Мнозина от видните особи, израснали на Ясписите, се гордееха с безразличието си към тези дребни ежби, само че Тургал не бе възпитан тук. Макар да изглеждаше като всяко друго конте в този град, той бе наследил предубежденията на своето семейство.
Внезапно Карис се усъмни дали Марисия не ѝ е избрала нарочно такива дрехи. Но нали не бе споменала пред нея, че ще се среща с илитиец? Дали неволно е изтървала някоя дума и Марисия е решила да ѝ трови живота, или не е казала нищо и Марисия би ѝ помогнала да избегне затрудненията, ако знаеше?
— Тургал, бих могла да се възползвам от положението по десетина различни начина. Например да отложа разговора за по-късно и да отида при дядо ти с точните сведения в ръка. Мога да те разоблича и да те съсипя. Но ето какво ще направя. — Карис извади от чантата си и конуса, и хартиената ивица. Върна му ги и извади обикновен лист с разшифрования текст. Работата бе свършена, докато той вървеше към мястото на срещата. — Нямам желание да те унищожа. Държа обаче да проявяваш уважение към мен.