Другите се разотидоха. За новаците в Черната гвардия работата и уроците, с които трябва да са готови за вчера, май никога не свършваха.
— За да свикнеш с реда — продължи той. — Била си на място, където властват безумие и хаос. Връщаш се и тук всичко е овладяно. Искат това да те успокои. Светът се преобрази изведнъж. Загубихме Призмата, може и да е мъртъв. Хромарият претърпя поражения в две важни битки, а уж всички си мислехме, че тази война ще е дребно стълкновение. Всичко отива по дяволите и всички са уплашени. Нормалното е същинска милост. А за останалите от нас е още по-зле.
— Как тъй? — озадачи се Тея.
— За тези от нас, които не бяхме в Ру. Стават още по-строги, карат ни да тренираме двойно по-упорито, а ние знаем, че го правят преди всичко заради вас. Връщате се като герои от войната. Тея, ти си приета съвсем наскоро, а вече научихме, че си повела нападението срещу Руишки нос.
— Повела съм го?! — повтори тя изумена. — Само се промъквах пред другите за малко.
— Престорила си се на войник от Кървавите халати, подмамила си техен патрул в засада, спасила си цял отряд и си предпазила от провал атаката, завършила с унищожаването на бог. Без тебе нищо е нямало да сполучи.
— Не беше така — отрече Тея.
— А ти кое предпочиташ?
— Какво? — пак не го разбра тя.
— Никой да не го споменава освен в малко слухове или всички да тънат в страхопочитание към тебе, дори ти да знаеш, че не е било чак толкова славно, както се разказва?
Тея се озъби.
— О… Разбрах.
„Проклятие!“
— В Черната гвардия не им е за пръв път да приемат млади бойци — напомни Бен-хадад.
— Ти пък откога помъдря толкова? — заяде се Тея. — Нямаше ни по-малко от месец, а сега дори очилата ти работят както трябва.
Бен-хадад се ухили.
— Признаха ми третия.
— Какво?! Третия цвят?
Той беше бихром, пристигнал през пролетта — твърде късно за заниманията в школата, затова пък попадна отрано в подготвителна група на Черната гвардия. Както показваха и подвижните лещи на очилата му, отдавна можеше да притегля синьо и жълто и беше на ръба на зеленото.
— Но нали… — смънка тя.
Тревожеха се, че ако го признаят за полихром, ще бъде принуден да напусне Черната гвардия. Полихромите бяха прекалено ценни, за да ги излагат на опасности.
— Войната променя всичко. Знаеш колко намаля Черната гвардия. Няма да се лишат от черногвардеец, за чиято подготовка са вложили толкова усилия. Ако ще и да съм полихром. Поне донякъде.
— Откога знаеше?
Не беше нечувано нечии способности да се разширят в юношеството. Повечето бихроми и полихроми започваха с един цвят и стигаха до другите постепенно, но думите на Бен-хадад прозвучаха някак странно.
— От три месеца притеглям зеленото неоспоримо.
— Ама че си гадинка! — възкликна Тея. — И нищо не ми каза?
— Ти беше заета с Кип. През цялото време.
— Той е мой партньор.
— Беше.
Бен-хадад се облещи, сякаш се бе издал неволно.
— Това пък какво означава? — сопна се тя.
Той стисна зъби, намръщи се и отговори:
— Войната променя всичко. Мислех си, че може да промени и това. Сещаш се де…
— За какво да се сещам?
— Тея, Кип е мъртъв. Минаха седмици. Ако някой от верните на Хромария поданици го бе намерил, досега щяхме да научим. Ако пък са го заловили търговци на роби, щяха да поискат откуп. Не се бавят в осребряването на ценна плячка като син на благородник.
— Не е мъртъв.
— И да си права, за нас все едно е мъртъв. Дори да е оцелял, той е нападнал Червения. Не може да остане в Черната гвардия.
— Червения лъже. Немислимо е Кип да…
— Защото никога не си е изпускал юздите, а? Толкова е благоразумен… На Оролам топките! Дори няма значение какво се е случило наистина. Червения си е Червения. Той е главата на рода. Той е шибаният Андрос Гайл! За Кип ще е самоубийство да се върне тук. Той вече е извън твоя живот. Мислех си… — Бен-хадад издиша тежко и като че ли посърна. — Слушай, съжалявам за тези приказки. Това не беше…
— Какво не беше? — сопна се Тея.
— Слушай, аз… да му се не види! Забрави какво говорих!
И си тръгна сърдито. Ама че задник! Гневният поглед на Тея се спря на малката робиня, която се беше вторачила в нея.
— Моля за извинение, господарке — промълви момичето и преглътна.
Не беше на повече от десет години, с коса на плитчици. Не бе имало войни толкова наскоро, че да е пленена, значи е била продадена от родителите си. По-точно предадена.
Тея скова лицето си в маска на спокойствие. Защо да стряска безпомощно момиченце с яда си, който нямаше нищо общо с нея?