Тя притегли парил, събран хлабаво в шепата ѝ и неустойчив, за да се върне бързо в своята част от спектъра, и го насочи като лъч. Отпусна очи и леко наведе глава, за да ги закрива шапката колкото е възможно. Не можеше да се бави. Немислимо беше да си сложи очилата — само богатите можеха да си ги позволят. Но ако някой видеше зениците ѝ, сигурно щеше да се разкрещи.
Светлинният лъч пронизваше дрехите и косата на мъжа, макар че на такова разстояние не му стигаше силата да проникне през тежките кожени ботуши и дебелите ръкавици. Тея го огледа внимателно, когато мина покрай нея.
Тока на колан, меч, монети в нагръден джоб — всичко това блестеше бяло в зрението ѝ. Нямаше обаче кутия за документи със сребърни инкрустации.
Ако изобщо носеше документи, ги беше пъхнал в ботушите или ръкавиците, може би надлъжно под колана… или бяха на толкова тънка хартия, че парилът не я откриваше. Каквато и да беше истината, Тея още не можеше да я научи.
Последва го на трийсет-четирийсет стъпки. Ако носеше документи за посолството на Кървавата гора, имаше петнайсетина минути да ги докопа. Познаваше добре Големи Яспис, само че нямаше представа колко добре се ориентира шпионинът на този остров. Кварталите между пристанището и посолството изобщо не бяха толкова неприятни като онези по̀ на север.
Шпионинът крачеше уверено, но понякога се озърташе. Не поглеждаше карта, не помоли никого да го упъти. Значи познаваше града.
Нямаше как да го доближи, щом той внимаваше толкова. Предрешена като кльощаво бедно момче с шапка, тя се сливаше добре с тълпата, но този човек беше шпионин. Непременно би я забелязал, преди да се промъкне, за да го обере.
Ако познаваше града и вървеше право към посолството, на две различни места щеше да мине напряко по тесни улици, свързващи главните.
Рискът беше сериозен, Тея обаче нямаше по-добра възможност.
Шпионинът опипа лявата си ръкавица, като че проверяваше дали нещо не е паднало от нея. Провървя ѝ!
Тея кривна встрани в разклонение на улицата и след малко започна да подтичва. Малцина я поглеждаха, защото чираците често трябваше да изпълняват неотложни поръчки на своите майстори.
Заобиколи на бегом през няколко пресечки. Тук тълпите бяха по-рехави и тя се върна към улицата, където бе намислила да пресрещне шпионина. Закъсня. Той вече беше там и пресичаше пред нея. Тя изруга безмълвно и се върна назад.
Последен шанс. Този път се втурна с все сила, за да стигне навреме до уличката. Стараеше се паниката ѝ да не проличи. Имаше само тази възможност.
Зави по набелязаната пресечка и стигна до началото на уличката.
Вдиша и издиша на пресекулки, постара се да укроти нервите си и да спре треперенето на ръцете, наведе глава, за да не се вижда лицето ѝ, и хлътна в уличката. Мъжът вървеше насреща от другия край. Нямаше никой друг. Ако побързаше, щеше да го пресрещне в тясно място. Чудесно.
Извиваше глава така, че широкополата шапка да закрива очите ѝ. Нямаше как да направи номера изкусно. Реши да се блъсне в него и да го препипа и дори той да не забележеше веднага, щеше да се случи най-много след няколко секунди. Тук нямаше тълпи, нямаше кой да му отвлече вниманието. Уповаваше се само на пъргавината си, за да избяга. Вече подбираше откъде да офейка… но се отказа. Съсредоточи се. Първо трябваше да отмъкне документите.
Провря се в тясното място едновременно с шпионина. Престори се, че залитна заради препъване. Той вдигна ръце и я отблъсна. Тя докопа свитъка, но не се справи чевръсто. Закачи малко ръкава му и той се обърна, когато тя издърпа документите. Гадост!
И тогава нещо се случи толкова бързо, че тя не успя да го види добре. Сянката в тясното място сякаш оживя, отдели се от стената и приклещи ръката ѝ.
И замахна свирепо с тази ръка към шпионина. Топли пръски полепнаха на лицето и по шията ѝ. Шпионинът вдигна ръце в ужас — гърлото му беше прерязано, от яремната вена по Тея бликаше кръв.
Тя го оттласна и той падна, отворил уста като риба. Скритият в сянката убиец тикна нещо в ръката ѝ — окървавен нож.
Позна го по ръста, стойката и очите, иначе беше напълно покрит, качулката прилепнала плътно към лицето. Убиеца Шарп.
Пусна я, отдръпна се чевръсто и прекрачи през умиращия в краката му шпионин, все едно в отнемането на живот нямаше нищо особено.
— Сега и ти си убийца — каза ѝ. — Бягай, иначе ти е спукана работата.
От очите му навсякъде по наметалото затрепка светлина и изчезна като димни спирали, плъзнали по тялото му.