Тя чу как подметката му изстърга по калдъръма, но нямаше какво да види. Опита се да погледне в парил, само че не можеше да се овладее. Вцепени се. Наведе глава — цялата беше в кръв, държеше изцапан с кръв нож, пред нея умираше човек.
Моряшко изсвирване в три тона проехтя по цялата уличка. Зовът за помощ — не можеше да бъде сбъркан с друг сигнал.
— Късмет — пожела ѝ въздухът.
Лесно си представи широката усмивка на Убиеца Шарп, макар че не я виждаше.
Постоя скована още миг. Зърна стражник в края на улицата, на има-няма двеста стъпки от себе си. И той я видя с окървавеното острие в ръка, изправена над мъртвец. Тея побягна.
18.
Гавин се надяваше, че ако корабът се отбие в пристанище, ще има шанс да избяга. Или поне шанс да изпрати вест. Или пък поне заради присъщото на моряците самохвалство ще плъзне слух, който ще стигне до Хромария. Но дори Топчията да беше наполовина смахнат, не беше глупак. След като превзеха илитийската галера, се насочиха право към сушата. Оковаха оцелелите в сражението илитийски моряци вместо мъртвите роби от бившия им кораб, чиито строшени весла бяха заменени с резервни от „Злият лебед“. Държаха ги настрана от екипажа на пиратската галера.
И от Гавин.
„Злият лебед“ пусна котва на голямо разстояние от най-близкия град, който и да беше той. Робите гадаеха дали не е Коратски извори, но поне половината сред тях бяха ангарци, които не познаваха Лазурното море, и според Гавин само налучкваха, колкото да назоват някое място и да си внушат илюзията, че имат някаква власт над живота си. Другата галера с име „Яростта на моретата“ — твърде пищно, но илитийците не се отличаваха със скромност — беше под управлението на мразещите се първи и трети помощник на Топчията, както и на Леонус, който мразеше всички.
Гавин си каза, че това е хитро. Щом се мразеха, не беше много вероятно да се наговорят. Ако помощниците се върнеха с твърде различаващи се версии колко са получили за кораба и товара, Топчията можеше просто да попита Леонус. Така не се предпазваше напълно от измама, но номера си го биваше, особено ако следващия път пратеше други да сключат сделката.
Онези от екипажа, които нямаше да стъпят на брега, не бяха доволни, но Топчията усмири неколцина с бой.
Помощниците и Леонус се върнаха на другата сутрин, след като бяха успели да продадат и „Яростта на моретата“, и робите, а и несъмнено да се позабавляват в бардак, но всеки разумен капитан е готов да плати такава цена. Вдигнаха котва и веднага отплаваха. На кораба бяха донесени само бурета с още сухари и бурета с ракия. Всички роби получиха по чаша, онези от първите шест редици — двойна порция. Леонус наля по-малко на всички и с остатъка се напи до припадък.
И показа тъпотата си. Ако беше ощетил само някои от робите или само онези на задните редици, можеше да открадне същото количество. А така обединяваше робите срещу себе си.
Два-три часа след като се насочиха към открито море, Гавин бе отведен горе окован. Топчията го чакаше на кърмата.
И този път накараха Гавин да коленичи и закачиха оковите му за халка в дъските. Той нито се възпротиви, нито се намръщи.
— Ти си ми проблем — каза Топчията и изпъди Леонус и моряка, които бяха довели Гавин.
Държеше чудатия бял мускет-меч на раменете си, провесил китките си над него, сякаш и той беше окован за оръжието.
— Моля за извинение — отвърна Гавин.
Стрелкаше с поглед острието — бяло и черно, седем блещукащи скъпоценни камъка. Ако можеше да вижда в цветове, гледката сигурно щеше да бъде още по-замайваща.
— Колко време ще мине, докато обявят кой ще те замени?
— Никой не може да замени хора като тебе или като мен. Могат само да сложат някого вместо нас.
Топчията се ухили мимолетно, но натърти:
— Отговори на въпроса, Шести номер.
— По традиция Призмата или избраният за Призма се обявява само на Слънцеднев. Ако Призмата умре преди Слънцеднев, изпълнението на повечето му задължения се отсрочва, а уравновесяването се постига по обикновения начин, тоест съобщава се на притеглящите по света да притеглят по-малко от някой цвят и повече от друг.
— Най-после добра новина. — Топчията се изплю зад борда. — Каза „по традиция“…
— По време на война четири пъти са обявявали името на Призмата предварително, но са отлагали последните церемонии за Слънцеднев.
— Значи може вече да са те заменили? Май трябва да съм доволен, че поне те бива в гребането.
Брей, Топчията се тревожеше, че ако не получи откупа за Гавин преди друг да бъде обявен за Призма, цената ще се сгромоляса. На Оролам топките! Все едно Гавин беше само собственост. Тази мисъл закънтя неприятно и разтръска пясък от досега гладки повърхности, под които стърчаха ръждиви пирони. Едно е да те принудят да гребеш. Дори побоят се понасяше трудно и вбесяваше, но не беше нищо повече от онова, което Гавин бе изтърпял през подготовката си. Преуморени мускули ли? Боляха го петстотин дни поред, докато измисли и изпипа своя плъзгун. Мнозина мъже и жени се бяха опитвали да го убият, мразеха го и се бояха от него навсякъде, където отидеше. Но да бъде роб?