В асансьора с тях влезе още един дисципул и ѝ спести необходимостта да продължава с лъжите.
„Въпросът не е какво правя аз, а какво правят те? Тази история е от две оплетени нишки.“
Тъкмо двамата с Кип излизаха от асансьора и дъхът ѝ спря. Толкова беше просто… Всичко, което бе откраднала за лейди Верангети — всъщност за лейди Аглая Красос, но тогава не знаеше, — беше от метал, за да го вижда Тея добре. И все предмети, които можеше да разпознае лесно. Тогава се заблуждаваше, че е така, за да знае какво да открадне.
Запазваха всичко откраднато, за да я изнудват след време — имаха доказателства, че е крадла.
Кип хвана болезнено ръката ѝ и я накара да се обърне към него. Изведнъж тя осъзна колко е наедрял. Вместо стопените мазнини се бяха натрупвали мускули, но толкова бавно, че никой не обръщаше внимание досега — сигурно бе гладувал поне две седмици, щом беше отслабнал толкова.
— Проклятие, Тея, кажи ми истината!
„Не е честно момчетата да са такива — оплака се безмълвно Тея. — В един миг още са големи деца, а в следващия могат да ти откъснат ръката.“
Вдигна глава да погледне в лицето своя приятел… не, все още господар въпреки всичко, което се бе случило, и щеше да си остане неин господар, докато тя не регистрираше онези документи. Почувства как в нея нещо се пречупи, но беше сладко като мед, капещ от разчупена восъчна пита. Той знаеше. Трябваше да му признае всичко и да се надява на добър край. Дори ако той я отхвърлеше, ако ѝ обърнеше гръб, нямаше да носи сама това бреме. Това ѝ даваше светлина и надежда.
Кип май усети чак сега, че стиска ръката ѝ, и я пусна.
— Сби ли се с някого, какво стана?
Сърцето ѝ затуптя отново. Той не знаеше. Облекчението я заливаше на вълни.
Той се озъби и Тея долови, че е проумял каква грешка е направила.
— Трябва да се преоблека — каза Тея — и трябва да поговорим за това на място, където не могат да ни подслушат.
Отново владееше положението, печелеше време, даваше си шанс да помисли какво да прави.
Не се съмняваше, че и други ще проявят изострен интерес към завръщането на Кип. Несъмнено шпиони щяха да съобщят на всички властници тук, че Кип е в града. И поне Бялата, Червения и командирът на Черната гвардия нямаше да останат бездейни, щом научат. Колко чевръсти бяха шпионите в Хромария?
А за Тея щеше да е най-добре, ако се погрижи за външния си вид, преди да се натъкне на слуга на някой от най-могъщите и неутолимо любопитни хора в Седемте сатрапии.
— Кип, и за двама ни ще е от полза, ако първо се почистя — каза тя припряно.
Тъкмо стигнаха до спалните помещения на момичетата и видяха Марисия, робинята на Гавин — идваше откъм стаята на Кип. Тея наведе глава.
— След пет минути съм готова — подхвърли и се шмугна вътре. — Може би десет.
В спалното нямаше момичета. Слава на Оролам, поне в това ѝ провървя. Сигурно бяха отишли да учат, да вършат работа или да вечерят… което напомни на Тея, че не е хапвала нищо след закуската. Затвори вратата и се заслуша.
— Кип — започна Марисия притеснено, — много се радвам да те видя жив и здрав. Искат да се качиш незабавно…
— Съжалявам, в момента съм зает.
— … на извънредната сбирка на Спектъра. Кип, това не е молба. Или ще дойдеш с мен, за да разнищим тази бъркотия, или ще те хванат стражниците на Черния, вероятно и ще те набият, а Червения ще постигне каквото иска. Защо тъкмо сега си прахосваш времето с тази робиня? Длъжен беше да се явиш веднага при Бялата. Да се молим на Оролам глупостта ти да не струва живота на някого.
— Няма и десет минути, откакто…
— Веднага, Кип!
В кратък пристъп на глупост Тея искаше да изскочи навън и да зашлеви Марисия. Как смееше да говори така на нейния приятел? Робиня ли? Робиня, а? „И ти си робиня, тъпа…“
Притисна се до вратата, за да чуе отговора на Кип. Отварящата се врата удари бузата ѝ и я зашемети.
— Калийн, не се залъгвай, че никой не ти обръща внимание — каза Марисия спокойно през пролуката. — Защо още не си представила документите за освобождаването си от робство? Що за игра си подхванала? За кого?
Вратата се затвори, стъпките заглъхнаха по коридора и Тея остана сама да плува с провесена на шията наковалня.
„Едно по едно — сгълча тя паниката си. — Още си наплескана с кръв, глупачке. Това е първото.“ Отиде при леглото си, отвори сандъка и грабна чиста риза. Влезе в умивалнята, напълни една мивка и се взря в отражението си.
Ослуша се дали не идва някой и съблече роклята. Видя петното отпред на ризата си, потъмняло от съсирването, но все още ярко при яката заради топлината и потта от тялото ѝ. Идеше ѝ да съдере плата, да се разреве, да повърне. Онзи мъж, погледът в очите му, отчаянието от неизбежната смърт и пълната безпомощност…