Вдиша дълбоко, опряла ръце на мивката.
Внимаваше да не остави кръв по лицето си, докато смъкваше ризата. Не се поддаде на хрумването да натопи ризата във водата и да изтърка петната. Така нямаше да почисти кръвта от плата, само щеше да оплеска цялата мивка. Вместо това огледа тялото си за съсиреци. Намокри края на ризата и се избърса между гърдите.
Милостиви Оролам, имаше кръв и в ухото. Не успяваше да я махне.
Стомахът ѝ се сви, но тя не си позволи да повърне. Потопи друга чиста част от плата във водата, после бавно и усърдно изчисти ухото, зад ухото, бузата. Пак огледа ръцете си. Изтърка кръвта под два нокътя. Сгъна внимателно съсипаната риза, за да не се виждат никакви петна, избърса се с кърпата за ръце и облече чистата риза.
Опита да се усмихне на огледалото. Бледичко.
На повече не беше способна.
Сега да се отърве от ризата — последната улика, която можеше да я свърже пряко с убийството. Ризите имаха номерца на гърба, за да знаят робите в пералнята на кое момиче да ги връщат. Тея раздра ризата на парчета и откъсна номерчето, а това се оказа по-трудно, отколкото очакваше. Малко платнено квадратче, и то тънко. Лапна го и го глътна.
Натика парчетата в чувала с използвани парцалчета за менструално кръвотечение и тръгна към стаята на Кип. Отвори предпазливо, с разширени зеници чувствителни към парил, убедена, че ще завари онзи проклетник вътре. Стаята беше празна, нямаше капани, затова пък откри квадратен плик на тоалетното шкафче на Кип. Пристъпи бавно, защото беше сигурна, че това го нямаше, когато излезе оттук.
На плика имаше един ред:
Т., както ти обещах.
Дали това нещо вече е било тук, когато Марисия е надникнала в стаята? Гърлото ѝ пак се сви. Оролам, какво щеше да прави, ако беше влязла с Кип и той намереше листа? Товарът на тайните я задушаваше.
Да отвори писмо от господин Шарп беше все едно да държи змия. Взе плика нерешително, но вътре имаше само листове хартия. Подпря се на шкафчето да ги разгледа.
Нейните документи, даващи право на собственост върху тялото ѝ. Подписани, всичко беше наред. Готови за регистрация.
Тея слезе на нужния етаж, изчака няколко минути на опашката и връчи документите си на чиновника. Той провери придирчиво всичко по два пъти и отиде да говори с по-възрастен чиновник, от когото получи ключ. Върна се с няколко дебели пръчки монети. Преброи ги пред Тея и я накара да подпише заявление, че възнамерява да се присъедини към Черната гвардия, след това ѝ даде монетите.
— Моите поздравления — каза чиновникът. — От този момент не си обвързана с клетви за вярност към никого освен към Черната гвардия и Хромария. — Потупа я по ръката. — Хей, гледай по-весело де! Вече си свободна.
Беше се сбъднало най-съкровеното ѝ желание, жадуваната от години мечта, а сега беше и по-богата, отколкото можеше да ѝ се присъни, но никога през живота си не бе копняла толкова силно за отнетата свобода.
20.
Карис разиграваше следящия я шпионин, като го преведе из най-лошите квартали на Големи Яспис. Хиляди пъти бе минавала през тези бедняшки бордеи и нито веднъж не бе изпитала безпокойство, но днес не беше същото. Без униформата на Черната гвардия, пазеща по-добре от щит, се чувстваше странно уязвима. Това не ѝ харесваше. По-точно беше противно. Кимаше на дюкянджии, които познаваше от повече от десет години, а те едва отвръщаха на поздрава. Не можеха да я познаят, защото носеше тоба.
По-лошо беше, че и техните дебелоглави синове не можеха да я познаят. Разбира се, можеше да пребие петима от тях наведнъж, но сега и това не беше сигурно. Полите на дрехата ѝ лесно биха се закачили в нещо, а преди два месеца самата тя бе пребита в глуха уличка и преживяването беше твърде прясно в паметта ѝ, за да си позволи самонадеяност. Жегна я онова чувство на безпомощност, от което бягаше през целия си живот.
Някой ѝ подсвирна. Юмруците ѝ се свиха. Да му се не види, този път всички привични реакции бяха сбъркани. Все едно целият свят се бе променил и никой не беше благоволил да ѝ каже… само защото бе облякла тоба. Ако отидеше при нахалника и го цапардосаше, не можеше да разчита на плашливостта от дните, когато носеше униформата си. Онези места в града, които трябваше да са опасни за противника ѝ, изведнъж се оказваха опасни за самата нея.