— Има спешна сбирка на Спектъра. Трябваше да започне преди около час, но Жълтата и Подчервената не можеха да отидат веднага. Започнаха преди малко.
Литос се вторачи сърдито в него.
— Какво ме гледаш така? — не отстъпи Джил. — Тя е една от нас.
Погледът на Литос стана пронизващ.
— Какво толкова? — заинати се Джил.
— Благодаря ви, и двамата сте самата прелест — измърмори Карис и влезе припряно в стаята на Гавин.
Още не можеше да свикне, че е и нейна стая. Подвоуми се да облече ли други дрехи, или само да пребори потта с малко пудра. Къде беше Марисия? Уж беше стайна робиня, а не се заседяваше много в стаята…
„Сега пък искам Марисия да е тук. Не сме от най-последователните, а, Карис?“
Попи влагата от лицето си с кърпа, напудри се набързо, пребори се с косата си за половин минута и си внуши, че в историята остават онези, които отиват навреме на нужното място. Тръгна към асансьора.
— Иха-а, това се казва сръчност. Изглеждате фан… — започна Джил.
— Нито дума повече, момче. Нито. Дума. Повече.
Наистина ли нарече „момче“ този деветнайсетгодишен младеж?
Доближи Залата на Спектъра и стоящите пред нея черногвардейци. Изведнъж съжали, че не изглежда малко по-ослепително.
— Лейди Гайл — кимна най-старшият, с когото доскоро бяха равни по ранг.
— Стражеви капитан Кинжал, добър ден и на тебе.
— Карис, срещите на Спектъра са само за членовете му — напомни той и застана пред вратата.
— Идвам като представителка на своя съпруг.
Доводът беше слабичък — и двамата разбираха това.
— Карис, моля те да не правиш сцени.
— Ще ти бъда благодарна, ако си спомниш, че съм лейди Гайл, а дамите не правят сцени.
Стражевият капитан се обърка за миг от думите ѝ, а дребничката Карис нямаше нужда от повече време да се провре покрай него и да отвори вратата.
— Лейди… — почна той.
И млъкна, защото Карис вече влизаше в залата.
Тя тръгна към мястото на Гавин, сякаш беше самият Гавин Гайл. Седна. Не видя как останалите възприеха появата ѝ, защото вниманието ѝ беше приковано в Андрос Гайл. Усмихваше се зад тъмните си очила. Мръсник. Дори не изглеждаше учуден. За малко разколеба увереността на Карис, че той е пратил преследвача. Но ако не беше Андрос, кой друг?
— Здравей, дъще, много мило от твоя страна да се присъединиш към нас. — Неговата сянка Гринуди както винаги стоеше до рамото му и му шепнеше нещо. — Бих казал, че присъстващите тук вече сме предостатъчно. Да започваме ли?
Карис знаеше, че не започват току-що, но Андрос обичаше да пробутва подигравките с най-безстрастното изражение. Огледа залата — само Подчервената не беше тук. Тази жена все беше бременна или кърмеше поредното си отроче, но обикновено не допускаше едното или другото да ѝ попречат в задълженията.
— Андрос, можем да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали — заяви Бялата.
Значи ѝ се беше подиграл. Ами да върви в ада. Карис вече беше тук. Победа, макар и малка.
— По причини, които обсъдихме, преди толкова странични лица да бъдат допуснати в това прославено с историята си средище — подхвана Андрос, — определени, по-крайни ходове трябва да бъдат отложени. Наши представители претърсват моретата и бреговете дори в този момент. Дотогава сме принудени да играем с картите, които имаме, съгласни ли сте?
Карис нямаше как да знае за какво говори той, затова пък виждаше как Цветовете около масата кимат, стиснали устни. Ако преди малко бяха обсъждали нещо в още по-тесен кръг, значи бе важна тайна. Андрос каза „странични лица“, не говореше само за нея. Спектърът се бе събрал в началото без никакви роби в залата, дори без черногвардейци. Що за тайна е тази, че и Черната гвардия не бива да знае за нея?
А по изражението на Бялата отгатна, че не ѝ харесва такива тайни да бъдат споменавани дори толкова уклончиво.
— И през това време трябва да водим война — каза Андрос.
Клитос Сини се размърда на стола си, като че ли искаше да вметне нещо, но не смееше да възрази на Андрос Гайл, който въпреки мълчанието му настръхна от гняв.
— Ще отречеш ли, Клитос? И сега ли? Още колко от нашите кораби трябва да потопят? Още колко от нашите хора трябва да убият? Изправени сме не срещу какво да е, а срещу старите богове и еретиците, които желаят завръщането им. Ще имаме кратко спокойствие през зимата, но прекъсването ще помогне повече на нашите врагове. Малко кораби могат да кръстосват из Лазурното море в зимните бури, а враговете ни се придвижват по суша. Ще имаме само малцината рутгарски войници и остатъците от аташийската войска под командването на онзи идиот генерал Азмит.