— Говориш за мой братовчед! — троснато каза Делара Оранжевата.
Лицето ѝ беше подпухнало и зачервено, очите — кървясали.
— Значи си имате идиот в рода — отвърна напористо Андрос. — Или са двама?
Тя изпухтя и си замълча. Примиряваше се с оценката му и Карис си каза, че щом Делара толкова лесно признава тъпотата на своя братовчед, Андрос може би се изразява твърде меко за този човек.
— Трябва да му изпратите заповед — продължи Андрос — да влиза в сражения само с цел да забави врага. При никакви обстоятелства да не рискува с решаваща битка.
— Не му ли изпратихме вече такива заповеди? — попита Бялата.
— Да, изпратихме.
Андрос не се впусна в подробности, но Карис нямаше нужда от тях. Тя бе виждала със собствените си очи как жадуващи слава хора пращат другите на смърт. А на Андрос не му допадаше да дава заповеди, когато нямаше как да наложи изпълнението им.
— Да забавя врага ли? — повтори Бялата. — Колко земи ще им отстъпим?
Андрос въздъхна.
— Трябва да съберем сили за пролетната кампания. Ако преценяваме трезво, не можем да им попречим да настъпят в Кървавата гора.
— Там има погранични градове — Бичи брод, Каменно поле. Кожарски завой, Мангрова гора. Нима предлагаш ей така да оставим хората да бъдат изтребени? — с тих ужас попита Оранжевата.
— А ти как предлагаш да ги спасим? — отвърна с въпрос Андрос. — Знаеш ли по-добър вариант? Сподели го с нас, моля те.
— Аз… аз просто не мога да повярвам…
— Казваме на хората да се измъкнат оттам, опожаряваме всичко, за да морим с глад армията на Цветния принц, когато нахлуе. Сатрапът няма да се зарадва, но ако не го направят… длъжни сме да обмислим и възможността да загубим Кървавата гора.
— Искаш от тях да опожаряват джунгли? — промърмори Оранжевата. — В дъждовния сезон?
— Да, искам да победят в тази война с един смъртоносен удар, без да загубим нито човек. Искам нито един невинен да не пострада. Питаш какво искам, нали? Не се дръжте глупаво. Задължително е да победим. Значи трябва да поискаме от хората в Кървавата гора да отровят кладенците. Да изколят добитъка. Да подпалят нивите си, да унищожат голяма част от джунглата и да принудят всичките си червени притеглящи да разкъсат халото, ако няма как иначе, но да подпалят тези гори. Трябва да поискаме от тях да победят, иначе след девет месеца ще обсъждаме кои селища в Рутгар да изоставим.
Остави ги да умуват над думите му и никой не се обади.
— Същевременно загубихме основната част от флота си — пак започна Андрос. — Можем да се заемем с построяването и вземането под наем на нов флот, но според мен дори не е необходимо да го правим. Нуждаем се само от онези нови морски колесници, които създаде Черната гвардия…
— Изобрети ги Гавин — прекъсна го Карис.
— Да, разбира се. Черната гвардия само ги усъвършенства. Както предпочиташ, скъпа.
Тя се облегна на стола уязвена. Как успяваше да я засегне този мръсник? Как я караше да се чувства толкова незначителна?
— С тези водни колесници — продължи Андрос — можем да контролираме моретата без разходите за цял флот. Знаем, че Цветния принц има вземане-даване с илитийските пирати, а така ще му попречим да се снабдява по море.
„Цветния принц. Моят брат…“
— Можем да оставим обсъждането на конкретната тактика за по-късно — намеси се Бялата.
— Имаш право — съгласи се Червения. — Но поне в едно можем да сме единодушни — последната битка беше същинска катастрофа. Не можем да ръководим войната от разстояние. Имаме нужда от промахос.
Делара Оранжевата се разсмя.
— И понеже ти командваше толкова добре в последната битка, трябва да изберем тебе, а?
Андрос ѝ отвърна мигновено:
— Ти се опозори, дори не можа да опазиш сатрапията си срещу дребен разбойник от Тирея. Позволи дребното затруднение да избуи в огромен проблем. Отбраната ви беше толкова срамно слаба, че вече се питам дали сред нас не присъства предателка. А аз изобщо нямах пълномощията да командвам онези некадърници, които настояхте да изберете за наши пълководци, за разлика от правата, които се дават на промахос. Поровѝ в паметта си. Може би ще я намериш на дъното на някоя бутилка.
— Ти ни попречи да се защитим! — изкрещя Делара. — Отказа ни помощ! Знаеш, че ни подкрепихте твърде късно. И искаш да направим тебе промахос?!
— Стига — спря ги Бялата.
— Не говорех за себе си. Прекалено стар съм. Този товар е твърде тежък и…
— Загубих всички, които оби… — пак се развика Делара.