Черногвардейците, които охраняваха залата, гледаха неуверено. А те никога не си позволяваха неувереност.
Атмосферата се промени. Карис не знаеше как проумя това, но Андрос повярва. И сега протакаше с единствената цел да печели време… или за да си достави извратено удоволствие. Карис се спря на първата догадка. Той не бе предвидил завръщането на Кип. И сега пренареждаше картите мислено, за да остане с три хода пред другите.
Накрая устните му помръднаха в сянка на усмивка. Показа съгласието си със сдържан жест.
— Добре, внуче, сподели новините си с нас, моля те.
— Какво ти разказа Гринуди? За случилото се на кораба? В края на краищата ти беше с очилата си, а и там беше тъмно.
Какви ги вършеше Кип? Защо го е еня какво бил казал Гринуди? Защо даваше този шанс за измъкване на Андрос Гайл, на своя враг? Карис усети тежест в корема си. Кип предлагаше помощта си на дъртия паяк, за да прикрие истината. Но каква ли беше тази истина?
Андрос Гайл не би имал нужда от тази помощ, ако не е извършил някакво зло. Значи имаше вина за изчезването на Гавин. Оролам да го прокълне дано!
— Не смятам, че за да чуем истината от тебе, трябва да повтаряме какво са казали други — възрази Андрос Гайл.
Не приемаше подадената ръка. Кип сви рамене.
— Скарахме се с Гринуди. Аз бях дошъл с баща си, когото ти повика за разговор. Гринуди не искаше и аз да присъствам. Убеден съм, че според него и ти не би искал да съм там. И той — един роб — си позволи да ми посегне, затова го блъснах по стъпалата. Твърде невъзпитано от моя страна, за което моля да ми бъде простено, дядо. Не биваше да се отнасям толкова грубо с твоя собственост. След напрежението от битката… както и да е, той пак се нахвърли срещу нас и…
Кип се поколеба. Гринуди гледаше мъртвешки. Робът не можеше дори да се оправдае. Знаеше, че когато се остъргват воденични камъни като двамата от рода Гайл, дори най-довереният роб може да бъде пожертван нехайно, смлян в миг, ако Андрос реши, че ще спечели нещо от това.
— И той се блъсна в мен, аз пък се блъснах в баща си, имаше малка бъркотия, докато всички се опитвахме да го хванем, за да не падне зад борда. Но той падна във водата. Скочих след него. Знам, че Гринуди не умее да плува, той също предложи да скочи, но щеше да е безполезно. Баща ми сам си е виновен, че отпрати черногвардейците, каза им да се наспят. Иначе щяхме да го спасим с лекота. А аз само го вдигнах на повърхността и се опитах да притегля светлинен сигнал. Но вместо да бъдем спасени от вас, от водата ни извади капитан Топчията. Изрече някаква молитва към морето и пак бях хвърлен зад борда.
— Но ти си видял, че синът ми е жив? — развълнувано попита Андрос и като че ли беше искрен в изумлението си.
— Да, сър. Сигурен съм. Изненадан съм, че още не сте получили искане за откуп. Сър, Топчията веднага позна Призмата.
Бялата кимна.
— Гавин е споменавал този пират и преди. Според него е голям чешит и не е съвсем с ума си.
— Гринуди! — викна Андрос и се завъртя гневно на стола си. — Нали ми каза, че Гавин уж бил в несвяст, когато потънал във водата?!
Робът се просна по лице пред него.
— Смилете се, господарю! Аз… привидя ми се, че той си удари главата, докато падаше. Стори ми се, че потъна, преди момчето да е скочило. Господарю и повелителю, толкова съжалявам. Посрамих и себе си, и вас.
Мълчание. Пренареждане на карти.
— Не — каза накрая Андрос. — Аз се посрамих. Не биваше да изоставям сина си толкова лесно. В тази година, когато загубих толкова много… — Гласът му притихна, сякаш не можеше да сдържи чувствата си. Опря длан над сърцето си, после направи знака на четирите и трите. — Да благодарим на Оролам.
Изглеждаше искрен. Може би все пак обичаше Гавин посвоему.
Андрос продължи, преди някой да се намеси:
— Не биваше да разчитам на думите на роб за толкова важно нещо. По-късно ще го накажа както е заслужил. Кип! Ти на два пъти спаси моя син, донесе ми и вестта, че е жив. Сгря сърцето на един старец. Ще се погрижа да бъдеш възнаграден подобаващо.
— Той ми е баща. Нямам нужда от награда — отказа Кип.
— Настоявам. Ела по-късно в покоите ми. Сега си свободен — каза Андрос Гайл.
Другите само наблюдаваха как Кип ще се примири, че е изгонен. Не искаше да излезе, но очевидно нямаше какво да направи. След две-три секунди се поклони и напусна залата.
Карис не се съмняваше, че е станала свидетел как единият или другият беше подкупен, но не знаеше кой. Може би и двамата. Що за наглост — да го направят пред очите на целия Спектър. И що за майсторство — да го направят безнаказано.
Дори ако се бе оплел в плановете си за малко, Андрос Гайл не го показа с нищо.