— Е, това е чудесно. Ще се сблъскаме със сериозни трудности, за да си върнем моя син, преди да го е хванал някой друг, но мисля, че ще ги преодолеем.
Щом Кип излезе, нахълта Арис Подчервената, с натежал от бременността корем и задъхана.
— За какво говорим? — попита, докато минаваше покрай Карис към мястото си.
Този път не носеше най-малкото си дете, но направо вонеше на луксин и секс. Карис не беше наивна девойка, а и всички знаеха, че на зелените, червените и подчервените най-много им харесва да смесват притеглянето със секса. Това изостряше и усещанията, и преживяването. Все едно ѝ беше с кого ляга Арис, но да дойде на среща на Спектъра още възбудена от секс и вмирисана… Арис не би си го позволила, ако се владееше напълно.
„Нарушаването на правилата убива всички ни.“
До днес очакваше, че на Арис ѝ остават още поне две години, но вече не беше сигурна. С наближаването на края подчервените обикновено започваха да бранят много ревниво каквото им принадлежи и закриляха настървено любимите си хора. И разбира се, ставаха неутолимо похотливи, но жена с положението на Арис не би трябвало да го показва поне публично.
Андрос само изгледа втренчено Арис и престана да ѝ обръща внимание.
— Ако Цветния принц плати откупа за Призмата преди нас — каза Делара Оранжевата, — ще ни съсипе. Това ще подкопае напълно бойния дух. Ще го използват като заложник, за да не нападаме, а след това…
— Не, не, не — прекъсна я Андрос. — Не разбирате ли какво значение имат морските колесници?
Срещна само празни погледи. И се подсмихна. Обичаше интелектуалното му превъзходство да си личи толкова неоспоримо.
— Как някой пират ще успее да се крие дълго от нас? И как ще се бие с нас? Ние сме господари на моретата, макар че все още никой не разбира това.
— Щом сме господари на моретата, защо да не нападнем Цветния принц? — попита Делара.
— Защото е на сушата — натърти Андрос.
— Ще ти бъда благодарна, ако престанеш да ме обвиняваш в глупост. Питам — щом моретата са наши, защо да не стоварим хора там, където е най-изгодно за нас? Зад вражеската отбрана или може би…
— Ти не си ли виждала тези морски колесници? Ще се лишим от хиляда притеглящи, докато направим дори само един транспортен кораб. Можем да отнемем надмощието на другите в морето, можем да го претърсим, за да открием моя син, а с гранати и други оръжия можем да потопяваме пиратите, наети от Цветния принц, но докато не възстановим собствения си флот, нашите армии могат да напредват само по суша.
— Значи тези колесници всъщност не променят нищо — каза Клитос Сини.
— Да, освен че ни дават възможност да се опазим от неочаквани нападения и по всяко време да знаем точно къде е Цветния принц седмици преди той да научи къде са нашите армии. Май друго не се променя, така е — отвърна Андрос с натежал от презрение глас. — В момента важното е, че скоро ще си върнем Гавин. Разбира се, не можем да бъдем уверени, че ще го спасим жив. Но и никой друг няма да се добере до него.
Пак показа змийския си нрав. Казаното от него беше вярно, но от това не ставаше по-утешително. И Бялата би казала същото, но не би пренебрегнала покрусата от гибелта на Гавин заради нещастна случайност или яростта на някакъв пират.
И чак сега всичко чуто се стовари наведнъж върху Карис. Гавин беше жив. Гавин беше жив! Сълзите на облекчението размътиха зрението ѝ, после я заслепиха. Не искаше да плаче пред Андрос Гайл, да прояви слабост пред Спектъра, но изхлипа неволно.
Всички се обърнаха към нея, тя наведе глава и стисна клепачи, за да не рухне.
А трябваше очите ѝ да са отворени. Сега беше шпионка. Трябваше да внимава. Да бъде полезна.
Жив. Надежда, светлина, милост. Самият Оролам ѝ протягаше ръка в падащия мрак.
Поне веднъж Андрос Гайл не се заяде с нея за слабостта ѝ, а каза:
— Нека разпратим съгледвачите и вестоносците си, да съобщим на сатрапите тази новина. Но преди всичко нека се помолим. Защото без намесата на Оролам положението ни е твърде тежко. Нека се съберем отново скоро, но мисля, че днес видяхме и чухме предостатъчно. Върховна господарке Пулор?
„Нека се помолим“ ли? Андрос Гайл ли изрече тези думи? Човекът, който се присмиваше на вярата при всеки удобен случай?
Бялата направи знака на четирите и трите, останалите от Спектъра повториха жеста ѝ. Опряха длани на масата пред себе си, отворени за светлината, отворени за истината.
— Отче на светлините, свети Орхолам — Бялата каза името с подчертано „х“, както го произнасяли някога. — Праведни отче. Яка кула на Калоне, Всемилостиви, Утешителю на угнетените, Пазителю на сираците, Добри учителю, Избавителю, Доблестни бранителю. Спасителю, Боецо на правдата, Върховен магистрате, Достопочтени, Всесилни, Ярка зорнице, Пламъко в тъмата, Надеждо за последните, Неуморни целителю, Отче, Повелителю и Боже.