Заради ударите отляво надясно Железни стъпи странично, превъртя се през хълбок и се изправи със скок. Изглеждаше раздразнен и Тея веднага забеляза затруднението му. Този път не можа да запази скоростта и нямаше как да прескочи ямата, която беше следващото препятствие, ако не се дръпнеше назад за засилване, а това означаваше да загуби време.
Той бе видял Тея, разбира се, но долови, че тя не е дошла с неотложен проблем, затова не каза нищо. Върна се в началото и започна отново.
Този път при пъргавото катерене по стената я удари с мечовете, обгърнати в син луксин, пусна ги, изви се, размени местата на оръжията и скочи от стената, съсече чучелата и стъпи устойчиво. Засили се към ямата с цялата си бързина, прескочи я и се отблъсна от площадка, която беше твърде малка и не можеше да се задържи на нея. Засили се отново, хвърли се напред и нагоре и хвана висящо въже, за да се прехвърли над следващата яма. Така беше принуден да пусне единия меч, но се приземи ловко със смях.
— Тук тренира Призмата. То се знае, мами с луксин на всяка крачка, но последния път ме предизвика да подобря времето му. И май току-що успях.
Когато доближи Тея, тя изведнъж си припомни смущаващо колко огромен и могъщ е нейният командир. Мимолетният ѝ поглед към осеяните му с белези гърди явно напомни на Железни, че е полугол. Той се смути — явно отдавна внушената му парийска свенливост не можеше да бъде заличена напълно и след толкова години в Черната гвардия. Грабна припряно туниката си и я облече.
— Дойде да тренираш ли? — обърна се към Тея. — Мога да ти покажа някои упражнения.
Тея се взираше в него и нещо ѝ пречеше да отвори уста. Искаше ѝ се да му каже всичко. Но Убиеца Шарп може би стоеше с тях в залата.
— Регистрира документите си, нали? — попита Железни, който бе видял монетите.
— Ами… да.
— Ще ни напуснеш ли?
— А мога ли наистина? — попита Тея, на която още не ѝ се вярваше.
— Ако дадеш тези пари на Черната гвардия, ще си напълно свободна. Ще можеш да изкараш повече пари като наемник, ако останеш и си тръгнеш преди последния обет, но някои в твоето положение бързат да напуснат. Когато си израснала в робство, мисълта да отложиш истинската свобода дори с още един ден е непоносима. Други само приказват за това. Слушал съм черногвардейци да говорят от петнайсет години как ще се откупят — петнайсет години след като са положили последния обет, представяш ли си, — и как ще бродят по света. Дори през последната година преди да се оттегли Трег все повтаряше, че щял да се откупи. — Железни прихна, но тутакси се навъси. — Той не се върна от Гаристън.
— Най-силното ми желание е да бъда в Черната гвардия, но… — запъна се Тея.
Той не продумваше, само скръсти яките си ръце на гърдите си и чакаше. Но в мълчанието му имаше търпение, а не настойчивост. Пред нея стоеше толкова зает човек, че рядко се случваше да спи повече от пет часа нощем, но когато се занимаваше с проблемите на своите черногвардейци, дори новаците, Железни беше отзивчив и не припираше. Тея за пръв път се замисли колко щедър е със своето скъпоценно време, но сега се отнесе така с нея и тя си спомни колко често бе виждала същото и преди. Добави това в дългия списък с неговите достойнства, на които се възхищаваше. Да, обаче…
„Не съм робиня. Вече не съм. И няма да се оставя да ме превръщат в жертва. Няма да чакам бездейно нещо да ме сполети, та дори да си навлека смъртта, ако се опълча.“
— Изнудват ме — каза накрая Тея.
— С какво те хванаха на кукичката?
Тя се стъписа — но нямаше и следа от изненада в думите му, затова отговори направо:
— С кражби.
— Как?
— Години наред ме учеха да крада. Всъщност нямах избор, нали разбирате? Моята господарка, сещате се… Понеже виждам в парил, можех да откривам къде има монети, кутии за свитъци и подобни предмети. Поне в половината случаи крадях от наставници, които работеха за Аглая Красос… Наскоро научих, че тя е била истинската ми господарка през цялото време. Но едва днес проумях, че са били по-хитри, отколкото си въобразявах.
— Хъм…
Лицето му беше безметежно като езеро призори. По нищо не личеше какво мисли. Тея обаче се боеше, че от гладката вода ей сега ще изскочи някакъв звяр, затова побърза да продължи:
— Разчитали са, че ще заслужа мястото си в Черната гвардия. И са знаели, че щом получа свободата си, ще загубят властта си над мен, затова всички предмети бяха лесни за разпознаване. Сигурно са ги прибрали и имат доказателства, че аз съм ги откраднала.
— Значи затова се предреши толкова умело на Руишки нос… — промърмори Железни. — Колко сръчна си?