— Да говоря ли? — повтори Гавин. — Що за чудат пророк си ти, щом предпочиташ да слушаш…
Загледа се в звездния небосвод. Красота в черно и бяло.
Сигурно бяха някъде около Мелос, ако си спомняше правилно звездните карти. Помнеше ги, разбира се. Паметта беше неговото проклятие.
— Нямам какво да кажа.
Оролам промълви съвсем тихо и кротко:
— Той каза, че ще изричаш богохулства. И че е нужно първо да пробиеш цирея, за да се изцеди отровата от него.
— Щом той знае какво ще изрека, защо да не смятаме, че вече съм го направил?
Гавин искаше да каже тези думи кисело, но прозвучаха още по-зле.
— Не му е нужно да те чуе. Нужно е ти да го изречеш.
Гавин се извърна.
— Изобщо не разбирам за какво говориш.
— Лъжец.
— Как смееш?! — изръмжа Гавин. — Не знаеш ли…
Оролам се озърна към моряците, чиито погледи бяха привлечени от гласа на Гавин, но те май нямаха желание да прекъснат собствените си разговори, ако двамата роби не се сбият.
— Дали не знам кой си? — подхвърли по-възрастният мъж. — Ха… Впрочем това е една от причините, че толкова ми харесваше да бъда пророк. Да бъдеш пророк означава да си роб на Най-възвишения. Роб, само че такъв велик господар ти дава правото да говориш еднакво на сатрап, на войник, на слуга и на друг роб. Истината е, че всички сме мънички пред него, досущ като мравки и мушици, които спорят за превъзходство под погледа на великан.
— Е, това вече са приказки, каквито очаквам от пророк.
Оролам помълча обидено, после продължи:
— За мен е странно, че ти — съсипан човек, който си бил отговорът на безброй молитви, не искаш да се молиш дори сега, пленен и в очакване на смъртта. Аз имах петнайсет години да надживея яростта си, че съществувам. Но ти нямаш толкова време.
— Яростта, че съществуваш ли? Глупост. Същата глупост както да смяташ, че петнайсетте години робство са някакво благо. Аз бях Призмата. Как бих могъл тъкмо аз да се оплача?
— По-добре да си честен неблагодарник, отколкото лъжец и в крайна сметка пак неблагодарник.
— Наречи ме лъжец още веднъж и ще си гълташ зъбите.
— Нека ти кажа нещо, робе, който беше Призмата. Когато Оролам иска от тебе покорство, можеш да се покориш веднага по лесния начин или по-късно по трудния начин, или никога, за да бъдеш смазан накрая.
— Защото той е отмъстителен и жесток.
— Защото той е Властителят. И колкото по-дълго вървиш по грешния път, толкова по-дълго ще ти се наложи да тичаш обратно към мястото, където е трябвало да бъдеш.
— Той не е властител. Той не съществува. Той е утешителна приказка — свещ, с която отпъждаме мрака на страховете си. Съществува само нищото. Да го проклинаме е безполезно, както и да му се молим. Ние сме като онзи, дето се спънал и обвинил камъка, че го сграбчил за ходилото.
— Тогава защо толкова се боиш да говориш отново с него?
— Първо ме наричаш лъжец, а сега и страхливец?
— Нуждаеш се от повече честни хора в живота си. Или от по-добре чуващи уши. Оролам знае, че въпреки всички огледала, които ти е дал, ти не си можел да се видиш в тях, затова ти е отнел зрението. Може пък това да изостри другите ти сетива, а?
— Върви в ада — отвърна Гавин.
Но у него се надигна отглас от онзи спиращ дъха ужас. Разобличаването. Как старчето бе научило, че той не вижда?
Ами да, разбира се. Ако Гавин можеше да притегля, нямаше да е тук. Мъжът до него бе научил, че е изгубил цветовете си, не чрез някакво свръхестествено откровение, а с разсъдливост.
Оролам се засмя.
— Очаква ме нещо по-добро от ада. Защото най-сетне се преклоних. Тези хора — нашите чудесни домакини, имат власт само над тялото ми. За мен свободата е само въпрос на време. Тези окови не могат да ме задържат. Мога да помоля Оролам да ги свали и те ще паднат от китките ми.
— Докажи — ехидно го подкани Гавин.
Сянка на досада се мярна по лицето на пророка.
— Да, какво друго да очаквам от тебе, освен да ме изкушиш да сторя онова, което поначало ме доведе тук. Не. Няма да злоупотребя с поверената ми сила. Аз бях пратен тук заради себе си, но и заради тебе — Призмата.
— Да бе — изсумтя Гавин.
— Оролам ме допуска грешки, хитрецо. Станал си Призмата по негова воля. Не е било случайност. Има дела, които само ти можеш да извършиш.