— Ще приключим бързо — отсъди Железни, наглед обмислил въпроса и забравил веднага за тази дреболия. — Ела с мен.
Тръгнаха заедно към стаята на Бялата. Пазещите там черногвардейци съобщиха и за двамата и Тея се изненада, че изобщо знаят името ѝ. Никога не биваше да подценява Черната гвардия.
Щом влязоха, Бялата отпрати старата си стайна робиня и секретарката. Тея забеляза, че възрастната жена е притегляла, откакто я бе видяла предишния път. Изглеждаше по-здрава, но само привидно. Ако Бялата бе решила, че може да си позволи това, значи щеше да се присъедини към Освободените на следващия Слънцеднев.
Бялата също се взираше в нея и Тея се питаше какво ли вижда.
— Аглая — започна Железни без никакви увъртания. — Обучила я е да краде. И вероятно съхранява плячката, за да я изнудва. Това обяснява защо Тея се предрешава толкова изкусно. Сама дойде при мен, без никой да ѝ е подсказал.
Бялата не се развълнува нито от разкритията, нито от деловата прямота на Железни. Обърна се към Тея и попита:
— Кога научи, че няма никаква лейди Верангети?
— Малко преди да тръгнем към… Почакайте! И това ли знаете?
Аглая Красос бе казала, че като криела собствеността си върху робите под псевдонима лейди Лукреция Верангети, успяла да внедри шпиони къде ли не.
— Ако ще си навличам главоболията да работя с шпиони, трябва да имам най-способните — каза Бялата със сдържана усмивка. — А ти как се досети, че тя ще те изнудва? След като Андрос Гайл я застави да те продаде на него, сигурно си помислила, че си се отървала… поне от нея.
— Така е — призна Тея.
Но истината беше по-сложна. До днес си въобразяваше, че се е освободила.
И първо ѝ хрумна, че Аглая е пратила господин Шарп да я завлече обратно в нейната паяжина. Но защо би решила да ѝ окачи убийство на шията?
Лейди Красос обикновено не пипаше толкова грубо. Под маската на лейди Верангети тя налагаше строга дисциплина, принуждаваше Тея да извършва все по-сложни кражби, караше я да затъва все повече, за да се оплете, преди да направи отчаян опит да се изтръгне. Лейди Верангети би следвала плана си стъпка по стъпка — да ѝ възлага все по-мъчни задачи, докато Тея се изрепчи някой ден, и тогава да ѝ разкрие, че през цялото време е трупала доказателства срещу самата себе си, после да я накара да върши все по-лоши гадости, та накрая да е готова да изпълни всякаква заповед. Такава шпионка, особено ако се вмъкне в Черната гвардия, би ѝ послужила чудесно. Лейди Красос беше твърде умна, за да си позволи крайности, които биха принудили Тея да разкъса паяжината преждевременно.
Например потреса от извършено пред очите ѝ убийство.
Как би могла Красос да разчита, че Тея няма да отиде право при командир Железни и да му разкаже всичко? Не би допуснала такъв риск.
Тогава защо да забърква Тея в убийство?
Нямаше причина. Нито една. Значи лейди Красос не участваше в това.
Преди битката при Ру лейди Красос се бе отнесла безучастно към разказа ѝ за убийството, което бе видяла на пазара. Защо да се преструва, ако е намислила да възлага убийства на Тея? Каква по-силна подбуда от тази: „Ако не ми се подчиняваш, Адрастея, ще заповядам да убият и тебе по същия начин. Никой не може да ми попречи.“
А подбудата си я биваше. Толкова силна беше, че да отнеме желанието на Тея да каже на Бялата, на Железни, на Кип или на когото и да било за Убиеца Шарп.
Тея се сепна — мълчанието ѝ се проточваше подозрително.
— Не можех да повярвам, че наистина съм свободна, мъчеше ме лошо предчувствие и колкото повече умувах, толкова по-вероятно ми се струваше тя да е запазила улики от моите кражби, за да ги използва срещу мен. Тя… ми вдъхва страх. — „Меко казано“, добави Тея наум. — Но вие как научихте? И двамата ли знаехте?
Погледна Железни, който отвърна на погледа ѝ с мълчание. Накрая каза:
— Адрастея, в тази игра човек трябва или да е мъдър като змия, или да се довери безогледно на такъв човек. Винаги съм избирал втората възможност.
Кимна към Бялата. Колко странно — преди малко изглеждаше, че е обръгнал на всичко, а сега отново си беше предишният, твърде прям да се забърква в интриги. Тея се зачуди дали това няма нещо общо с неговата разчула се загуба на вярата… и също разчулото се връщане към вярата.
— Ела тук, дете — каза Бялата и Тея пристъпи напред.