Адрастея, всички мои дългове бяха изплатени от твое име. Вече говорих с хора, готови да вложат пари напролет в една от построените наскоро каравели. Сега събирам екипаж. Аз те изоставих, но ти не ме изостави. Веднага щом мога, ще дойда при тебе на Големи Яспис или където те пратят. Сестрите ти са добре. Калея се омъжи за касапин и очаква първата си рожба напролет. Мъжът ѝ е непрокопсаник, но поне живеят наблизо. Марае се надява да се омъжи за офицер. Свестен човек. Какви са новините при тебе?
Едва бе вместил писмото на листчето, редовете бяха още по-нагъсто от обичайното за него. Сестра ѝ е бременна с първото си дете? Калея беше на петнайсет. Разбира се, много бедни момичета се омъжваха рано. Но Тея не успяваше да си представи всичко това. Факти, вести от друг живот, не от нейния. Такива неща просто не се случваха.
— Защо? — измънка тя. Трябваше да е някакъв капан, хитрина, сигурно щяха да ѝ го измъкнат под носа накрая. Твърде хубаво беше. — Защо?
— Защото понякога мога да върша добро — отговори Бялата. — Няма скрити уловки, Тея. Трагедиите, които ме сполетяха, ми донесоха и някои дарове. Например пари. За какво са ѝ пари на умираща старица? Мога да те даря толкова щедро, колкото Оролам дари мен. Със светлина, живот и свобода, дете мое.
Тея се почувства като след разрушителен трус под краката си. Трябваше да се пребори някак с това.
— Как успяхте?… Тъкмо сега?
— Заехме се още когато ти заслужи мястото си в Черната гвардия. Искаме нашите хора да изберат свободно да бъдат на наша страна. Не винаги е възможно, но поне винаги се опитваме. Донесоха писмото, когато ти беше в Ру. И оттогава все се каня да те повикам. Много грижи ми се струпаха.
— Занимавате се с мен… толкова дълго?
— Тея, сред всичко останало това е дреболия за нас, но знаехме колко важно може да бъде за тебе.
Тея се задъха. Щеше да се наплаче по-късно, но сега не можеше да си поеме дъх, не смееше да повярва в добротата на тази умираща жена, в постоянството на своя баща, в живота на своите сестри, толкова отдалечил се от нейния, че нямаше как да си го въобрази в сегашното си положение. Добро, сторено на хора, които тя може би нямаше да види повече. В този миг на състрадание обаче се почувства по-самотна, отколкото през всички години, когато се учеше да краде, тънеше в срам и криеше коя е не само като се предрешваше.
— Не само тя ме изнудва — избълва Тея. — Има и друг. Още по-лошо е.
И им разказа за господин Шарп. И за шпионина, за убийството, за бягството, за виделия я в града Кип, за кражбата на нейните документи и връщането им. А когато млъкна, вече най-сетне беше свободна. И можеше да си поеме дъх.
Учуди се, че Бялата дори изглеждаше по-млада и жизнена от всякога. Очите ѝ светнаха от готовността да се бори.
— Тея — промълви тя, — колко смела си?
След десет минути командир Железни отиде с Тея до вратата и каза, че ще излезе при нея след малко.
Когато вратата се затвори, той се загледа изпитателно в Бялата.
— Вие сте намислили това предварително.
— Надявах се да стане така.
— Знаехте за другия — Убиеца Шарп.
Тя не призна, а каза:
— Добротата може да разкъса окови, които не са по силите на лукавството.
— Такава ли сте? Плетеница от доброта и лукавство?
— Нали кадуцеят някога е бил символ на Бялата? — напомни тя. — Хардун, това е Орденът на Разбитото око. И други са претендирали за името досега, но колко от тях имаха искрящи наметала? Открива ни се възможност.
— Да ги смажем ли?
— Или да ги върнем в лоното. Да, по-вероятно е ти да си прав. Ереста е кон, който гризе мундщука и не се подчинява никому без бой.
— Странен израз от вашата уста — способна сте да набиете човек, но не и кон.
— Конят няма как да си заслужи боя.
— Е, дано тази кобилка с крехки раменца понесе тежестта на товара. Ще стане боен кон.
— Ако първо не ѝ навлека смъртта — каза Бялата навъсено. — Да, знам — губим и хора, и коне, преди да ги научим на нещо. Но това не е причина да не ги учим, нали?
— Това не е учение.
Тя като че ли искаше да продължи спора, но се облегна в стола на колела. Свали верижка от шията си и му подаде ключ, досега невидим под дрехата ѝ.
— Главният ключ за всички забранени библиотеки. За него дойде, нали? Поиска да говорим още преди момичето да се върне от Големи Яспис. Каква цел преследваш?
— Фантазия. Подозрение. Може би е глупост.
— Но аз ще науча първа, ако намериш нещо, нали?