— Майко, не ми е хрумвало дори да се отнеса лекомислено. Просто се опитвах малко да разсея напрежението.
Тя не обърна внимание на думите му.
— Ще имаш само по две минути с всеки. Предпочитаме да ти даваме по пет минути, но този път е невъзможно — твърде много притеглящи се изгориха докрай във войната.
— Можехме да започнем по-рано.
— Висшият магистериум и Спектърът са единодушни, че ако проточим това Освобождаване в няколко дни, само ще върнем вниманието на хората към войната и всички рани, които тя нанесе. Искат да продължим напред. Всички притеглящи разбират това. Повечето вече бяха изповядани от по-нисши луксиати. Някои обаче се опасяват, че луксиатите ще си запишат греховете им, за да ги използват срещу техните семейства в бъдеще…
— Това е строго забранено!
Толкова млад ли беше? Толкова наивен?
— Да, много строго. Но се случва. Премахваме такива луксиати колкото може по-тихо, но мнозина произхождат от благороднически семейства и изкушението често е непреодолимо. Не могат да се сдържат да не подхвърлят на своите някоя полезна дреболия. Затова ти казвам, че някои от изповяданите са премълчали най-сериозните си грехове, за да ги разкрият единствено пред Призмата. Ще съхраняваш много мрачни тайни. С твоята памет това може да се превърне в ужасно оръжие. Така трябва да бъде. Но не споделяй тези тайни с никого — дори с баща си и с мен. Баща ти ще те притиска да му кажеш какво си чул. Ако се знае, че Призмата говори за тези неща със своето влиятелно семейство, това ще подкопае властта ти хиляда пъти по-силно, отколкото ако го прави обикновен луксиат.
— Разбира се — съгласи се Гавин. И го осени внезапно прозрение, което сега не би очаквал от толкова млад човек. — Някои умират с души, обременени от грехове, за да не ги научи Призмата, нали?
Да, тогава беше млад, но не и тъп.
— Няма съмнение — потвърди тя. — Призмата Клонест дъб беше безполезен, но Призмата Ейрени Маларгос измисли как да проявява милосърдие и към такива притеглящи. След като изповядаше някой бивш враг, питаше дали е премълчал грехове, за чието опрощаване биха могли да се помолят заедно на Оролам. Сам разбираш, че така тя прекрачваше границите на вероучението, защото да изречеш греховете си на глас означава да ги изложиш на светлината, значи е задължително според нашата вяра. Но тя беше много милосърдна жена. Ясно ти е, че се разчу. Хората я обичаха.
— Да, изглежда добро хрумване.
— Призмата Маларгос служи две седморки години, но може би само защото Спектърът нямаше причини да се страхува от нея. Тя никога не се опита да издигне семейството си, нито да наложи скъпи на сърцето ѝ цели. Ейрени беше предводителка само по титла. Обмисли много старателно дали би искал такава участ и за себе си.
Гавин се обърна да погледне втренчено кротката жена, която през целия му живот се бе грижила нежно за него. Откъде тази стомана в нея? Дали ѝ беше естествено присъща и само оставаше скрита, или тя просто беше готова на всичко, за да опази последния си жив син?
— Майко, дадох на сатрапиите предостатъчно причини да се боят от мен. Може би малко обич няма да ми е излишна.
Тя склони глава.
— Както желаете, отче.
Във всеки миг си оставаше и Фелия Гайл Оранжевата, знаеше точно кога да произнесе почтителното обръщение с игрива усмивчица.
А този път не го направи. Прояви уважението, което в младостта си той мечтаеше да получи от своята майка.
Изобщо не очакваше уважение от баща си.
Фелия затвори съда.
— Другите масла по тялото ти ще запазят мазилото до изгрев. То е смес на мънички частици прах от несъвършен жълт луксин със свръхвиолетово. С малко притегляне на свръхвиолетово можеш да придадеш сияние на цялото си тяло дори в затъмнена стая. Гледката е наистина стъписваща. Използвай го пестеливо и не доближавай факлите, за да не се разпадне. За жълтите притеглящи е неимоверно трудно да го създадат и тайната се пази грижливо. Ако желаеш, всички златни нишки в дрехите ти също могат да светнат. Тези последни мигове в живота на притеглящия са и най-святите. Направи ги и най-вълнуващите, Гавин.
Той не беше настроен отстъпчиво.
— С хитрини и вълшебни фокуси?
Майка му вдиша дълбоко, преди да отговори.
— Май си спомням как Дазен връчи най-високата награда в своята армия на командир, който в Битката на Кървавия рид разпръсна враговете с илюзии, макар че ако те бяха успели да помислят трезво, илюзиите нямаше да ги заблудят и за два удара на сърцата им.