Тя почака, но той не искаше да ѝ дари задоволството от признанието му, че е права.
— Но в някои моменти два удара на сърцето са цяла вечност — повтори майка му неговите думи. — Бих си позволила да предложа в мига, когато забиваш ножа, да засияеш и светлината да става по-ярка, докато притеглящият умира, за да бъде символ на вечната му награда. Но… вие сте Призмата, отче.
Милата му майка можеше да бъде и изумително цинична.
— Аз съм измамник — прошепна той.
Тя го зашлеви с ярост, която не бе доловил зад хладнокръвната ѝ маска, докато не изби внезапно.
И след миг яростта я нямаше. Майка му пак втри от мазилото в изтръпналата му от шамара буза. Гласът ѝ остана тих, но всяка дума беше обмислена, остра като нож:
— Всички сме измамници. Да, всички сме измамници и всички правим най-доброто, на което сме способни, за да крепим кулата от илюзии и неуместни надежди. Не ни разочаровай, любими сине.
После сънят прескочи нататък в дългото ходене към двора през поздравите, възхвалите и молитвите на друг Висш луксиат, който благослови него и делото му. Поднесени бяха изискани гозби и скъпи вина. В някои случаи цели общности бяха дошли на поклонение на Малки Яспис, за да се сбогуват с обичан от всички притеглящ, чиято работа за тях е била изключителна. В онази година такива бяха предимно притеглящите, воювали всеотдайно.
Въпреки пиршеството черногвардейци обикаляха сред тълпите, за да държат под око всички притеглящи, на които малко им оставаше да се превърнат в бесове. През няколко години се случваше някое злощастие с такъв, а след толкова ожесточена война беше още по-благоразумно да са нащрек.
А после въведоха Гавин в стая, след като сложиха в ръката му дълъг тънък кинжал. Със затварянето на тежката врата оживената гълчава стихна напълно. Щеше да минава от стая в стая, образуващи кръг в основата на неговата кула. Стаите бяха мънички и с оскъдна проста украса, кана вино и каничка отвара от мак за боязливите, както и мека подложка за коленете. Някои притеглящи прекарваха нощта в бдение и молитви. Други си отпускаха душите в разговори със семейства и приятели в по-големи стаи или навън, докато луксиатите не ги призоват. Призмата отиваше първо при жените, любимките на Оролам.
Първа беше изнурена притегляща на около четирийсет и пет. Беше коленичила търпеливо в предната част на стаичката, с гръб към тясната врата, през която луксиатите щяха да изнесат трупа ѝ, и с лице към влезлия Гавин.
— Приветствам те, дъще, да бъдеш благословена с всички дарове на светлината.
Тя не каза нищо, само се взираше в него. Той пристъпи напред и се настани на стола пред коленичилата жена.
— Дойдох да те изповядам и опростя.
Не последва отговор. Обикновено луксиатът, който го придружаваше между стаите, споменаваше дали има някакви особени обстоятелства — ням притеглящ, склонен към насилие или нещо друго. А за тази жена не му бяха казали нищо освен името ѝ.
— Имаш ли за какво да се покаеш, Вел Паршам? — неловко попита Гавин.
— Това… — запъна се жената. — Това е зло. Не е такава волята на Оролам. Това е гавра, която крещи в ума ми за мъже и жени, впиващи нокти във властта си, като заставят други да се разплащат за това.
— Нормално е да се страхуваш — успокои я той.
— Не се страхувам за собствения си живот. Страхувам се за твоята душа, върховен господарю Призма. Дано Оролам ти прости, защото тази нощ ще извършваш убийства. — Тя дръпна встрани ниско изрязаната си блуза, за да забие Гавин ножа право в сърцето ѝ.
— Сложи край на живота ми още сега, господарю Призма, но дано някой ден сложиш край на всичко това, иначе ще настъпи твоят край. Знай, че Оролам е справедлив, и трепери пред него.
Гавин се изправи и облиза устните си. Толкова сухи… Примига и я доближи като в мъгла.
— Бъди благословена, дъще.
Гледаше я в очите, когато прониза сърцето ѝ. Не откъсна поглед от тези очи без гняв, докато не угаснаха. Дръпна шнура на звънчето, който беше част от подложката за коленичене. Влязоха двама луксиати и хванаха тялото, преди да е паднало. Отвори се страничната врата.
— Спазихте времето съвсем точно, върховен господарю Призма. След втората стая ще ви поднесат вода и фурми. Името на жената е Далила Тай, подчервена.
И той се озова в следващата стая.
Коленичилата жена не можеше да е на повече от двайсет и пет. Видя, че е плакала.
— Дъще, да бъдеш благословена с всички дарове на светлината.
Тя се прекърши. Гавин зае мястото си.
— Дойдох да те изповядам и опростя, дъще, за да влезеш в светлината чиста и свободна от срам.