Тълпата зарева възторжено. Две минути за изповед и покаяние? След като си се пожертвал за сатрапиите? Никой не одобряваше това. Дори луксиатите, които настояваха да бъде така. Гавин пък се показа смирен, като заяви, че е получил благоволение към слабостта си. Всички знаеха или щяха да проумеят през следващите дни, че като удължава срещите си с всеки, той удвоява собственото си бреме.
Ако ще си измамник, поне бъди изкусен измамник.
Скочи от подиума и се запъти обратно към кулата покрай зяпнали разпоредители, надзиратели на роби и луксиати, които току-що бяха научили, че също трябва да удвоят усилията си, да се справят с кошмарната бъркотия и да изтърпят дългите будни часове, натрапени им от Гавин, за да подхрани славата си.
— Направете го — отсече той. — Не ме е грижа как, но го направете.
Вътре пак мина покрай командир Анамар, преди да влезе в следващата стая. Спря пред прага и се обърна към намръщения черногвардеец.
— О, командире, едва не забравих…
Вече бе обвил в невидими мрежи от свръхвиолетово краката му и сега насити тези мрежи със зелен луксин, който стегна коленете на командира, преди той да има време да направи нещо. Гавин стисна юмрук и зеленият луксин раздроби коленете на Анамар.
Черногвардеецът се свлече на пода и заслужи уважението му, защото дори не изпъшка.
Мили Оролам, колко дързък беше тогава… но му се размина. Сега би умувал какви приятели има командирът, кой ще се вбеси, кой ще поиска да отмъсти… Беше се измъквал от какви ли не затруднения чрез помитащата сила на обаянието си.
— Този, който ще те смени на поста, да ми се представи в края на церемонията — заповяда невъзмутимо.
Сънят още не свършваше.
Влезе в стаичката, изповяда и опрости аташийската зелена Праян Навайед, която си призна, че мамила работодателя си, служила му лениво, опълчвала му се често и биела другите роби с ненужна жестокост.
След това беше Джале Родрез. Червена. Похот, горделивост, гневливост.
Талия Синята. Избухливост, завист, провалила брака на сестра си.
Хордад Крузан. Синьо-зелена. Горделивост. Омраза към повечето хора в семейството, омраза към работодателя, омраза дори към Оролам.
Естефания Камаел. Червена. Враждебност и омраза.
Наири Пател. Зелена. Толкова близо до състоянието на бяс, че не можа да каже нищо.
Белит Беренс. Синя. Горделивост.
Билит Беренс. Нейната близначка. Синя. Горделивост. Дори се гордееше, че ще живее по-дълго от родената преди нея близначка, макар и с няколко минути. Гавин не ѝ напомни, че щом се е родила няколко минути след Белит, животът им ще има горе-долу еднаква продължителност.
Алондра Пател. Свръхвиолетова. Толкова близо до състоянието на бяс, че луксиатите я задържаха насила.
Ада Хан. Завист. Страх. Плачеше горчиво. Не откри в душата си смелост, колкото и да я насърчаваше Гавин. Наложи се луксиатите да държат и нея.
Маамаз. Червена. Вече изповядана.
Амеретет. Синя. Вече изповядана.
Пелагия Флоренс. Ерес. По-късно се отрекла от нея, но все още тайно се придържала към убежденията си.
Ихсан Шивачката. Мамела клиентите си, че използва магия, макар че го правела рядко.
Нига Роу. Шпионирала работодателя си, който се държал добре с нея.
Нин-Ки-Гал Дей. Зелена. Вече изповядана.
Ийска Яката. Зелено-жълта. Една от малцината притеглящи с ангарски произход в тази група. Завист. Горделивост. Неверие.
Кратко прекъсване за вечеря. Още молитви. Гавин дори не ги чуваше. Не усещаше вкуса на храната в устата си. Върна се да продължи работата си.
Хагнес. Зелена. Така се напила на пиршеството, че не можеше да си събере ума, за да се изповяда. Гавин се опита да ѝ помогне, като се помоли за нея, преди да я убие.
Фиделия Дор. Свръхвиолетова. Твърдеше, че няма грехове. Имаше обаче дълги жалби от съсипани отношения с други хора. И не можеше да проумее, дори с намеци от него, че винаги и тя е участвала в тези провали.
Ли-Лит Оуарея. Червено-оранжево-жълта. Опитала тайно да стане цветен бяс. Призна си, че не измислила как да се справи с неизбежните затруднения.
Майлита Алай. Тя била боец, заловил я отряд на Синеоките демони, които служеха на Дазен. Отрязали ѝ езика. Тя беше неграмотна и Гавин по неволя използва знаци и въпроси с отговор „да“ или „не“, за да я изповяда и опрости. Изглеждаше, че ѝ олекна. Никой от посетилите я преди него луксиати не се бе сетил за това или пък не бе пожелал да ѝ отдели време, когато се опитвала да признае греховете си. Гадини…
Джила Зидарката. Подчервена. Кротка жена. Нападна Гавин, когато си помисли, че е разсеян.
„Моля те, нека се събудя…“