Елпида Бойър. Жълта. Призна, че обичта към децата ѝ е по-силна от обичта към Оролам. Говореше искрено. Наистина го смяташе за грях. Наложи се тя да подкани Гавин да я убие.
Нукимут Розата. Синя. Не каза нищо. Взираше се през цялото време в Гавин с преливащи от ненавист очи. Той очакваше да го нападне, но тя не го направи.
Зенана Зенамус. Гордо използва всяка секунда от времето с него, за да изброява греховете си. Имаше жестокост, стъписващи гнусотии с животни, изтезания, канибализъм, много убийства, богохулства, оскверняване на олтари с луксиати, които съблазнила; използвала всеки шанс да сее хаос и ужас. „А сега — каза накрая, — щом срещам смъртта си опростена, ще отида при Оролам в рая.“ Разсмя се.
Тахирит. Жълта. Убила съпруга си, понеже я биел. Същинско облекчение след Зенана.
Кириака Киреус. Синя от благородническо семейство. Присъединила се към бунтовниците на Дазен и когато загубили войната, подкупила търговци на роби да вземат всичките ѝ слуги, за да пощадят нея. Оттогава търсела тези роби, за да ги откупи, но не ѝ стигнало времето.
Лойда. Червена. Участвала в клане в някакво аташийско село през войната. Но не изпитваше вина от пръскането на червен луксин върху Гаристън.
Цул. Подчервена. Призна хиляди дребни жестокости. Разбираше, че са били плод на живот, прекаран в омраза и завист към безброй хора. И макар че това никога не избуяло в насилие или стремеж да провали някого, тя прахосала и годините, и дарбите си. Каза, че най-тежкият ѝ грях е спрямо Оролам, защото пропиляла неговия дар — живота.
Сар-Рат Бибиана. Подчервена. Опитала да стане бяс и затова беше толкова упоена, че не можеше да говори.
Шала Смит. Червена. Пияна и замаяна от извлек на маково семе. Не можа да се изповяда.
Тасмитув. Оранжева. Призна лъжи. Все лъжела и манипулирала другите. Преди много време се изповядала пред луксиат, че изневерявала на съпруга си, но още изпитваше угризения и за това.
Една. Синя. Заяви, че не можела да признае греховете си, толкова отвратителни били. Дори пред Призмата. Колкото и да я увещаваше, тя не отстъпи.
Или Пател. Жълта. Нападна го. Беше успяла да прикрие доколко се е превърнала в бяс.
Лемта. Червена. Бяс. Вързана за поставката, на която бе коленичила. Не можеше да говори.
Меджиджа. Синя. Бяс. Вързана. Говореше, но нищо не ѝ се разбираше.
Тамаюрт. Свръхвиолетова. Пострадала твърде зле във войната, за да говори, цялото ѝ тяло покрито с изгаряния и гнойници, но се усмихваше на Гавин в пълно съзнание — отказала маковата отвара. Готова за избавлението си. Когато излезе от тази стая, Гавин постоя цяла минута в коридора, нямаше сили да влезе в следващата.
Парвин. Червена. Кражби.
Тамазалт. Синя. И тя изреди цял куп грехове, но толкова изумителни, че Гавин я заподозря в лъжи. Може и да не беше наред с главата.
Дулчеана Хавид. Млада подчервена, рутгарска благородничка с аташийско потекло. Изневерявала на съпруга си с младата благородничка Ейрени Маларгос. Струваше си да запомни признанието — за пръв път през тази нощ Гавин се възползва себично от своя пост.
Тамент Шивачката. Синя. Тя просто му каза: „Завист, похот, омраза, алчност, леност. Имате много работа, затова хайде да го направим по-делово.“
Тазелайт. Синя. Гавин научи истинската причина да го намажат целия с масло — така кожата се почиства по-лесно, след като някой избълва кръв върху тебе. Наплиска се набързо при мивката, каквито имаше между всеки две стаи, облече припряно чисти церемониални одежди, дадени му веднага от луксиатите, и влезе в поредната стая, сякаш не се е случило нищо особено.
Тинсин Хан…
Изобщо не можеше да си спомни Тинсин Хан. Дори потърси сведения за нея по-късно. Синя от Плаващия град в Кървавата гора, служила на иконома на сатрапа. Нямаше никакъв спомен от нея. Нещо се пречупи в него, докато луксиатите бършеха кръвта и го преобличаха все едно това беше всекидневие за тях. Това смути дори неговата безупречна памет, с която толкова се гордееше.
Въпреки че можеше да си припомни цветовете, историите, греховете, отношението на другите притеглящи, ги виждаше различно — отблъскваше спомените, натикваше ги в недрата на паметта си. Те се превърнаха само в имена и грехове за опрощаване.
Или Александър. Клюкарка.
Лойда Мос. Отровителка.
Още една Тинсин. Бунтарка.
Талия. Завистлива.
Бел Лястовицата. Съблазнителка.
Ли-Ли Соленс. Бяс.
Ксения Делейн. Бяс.
Лайла Лорос. Бяс.
Пелагия Вятърничавата. Шпионка.
Меджида Талор. Омраза.
Тахирит Хан. Алчност.
Една Горската. Леност.
Още една Тасмитув. Похот. Възможно ли е жена, която умира девствена, да смята похотта за най-тежкия си грях? Гавин научи, че е възможно.