Скоро пак изпадна във вцепенението. Джейле Смит. Подстрекателство към убийство.
Найри Многоводната. Похот.
Още една Лемта. Омраза.
А после дори греховете започнаха да звучат еднакво. „Моят съпруг изобщо не ме разбираше…“ „Ако имах колкото съседа…“ „Не беше справедливо, че…“ Гавин беше способен да си сложи маската на напрегнато внимание, на съпричастие, да изрече все същите думи, все същите молитви. Успяваше да говори толкова искрено, а чуваше собствения си глас като от другия край на тунел. Дори във великолепната му памет покайващите се оставаха само с име и една-единствена подробност. Все едно не си струваше да хаби място, за да запомни греховете на всяка, ако не са особено стряскащи.
Титрит. Дебелана.
Някаква част от него изпадна в ужас. Дебелана ли? Не, тя беше… синя. Набожна, сериозна жена. Уплашена, но решена да остане смела. С треперещ глас, от който малките гънки на бузите ѝ леко се тресяха, и толкова… толкова скучна.
Але Арибар. Опита се да го съблазни, за да избяга. Не беше толкова привлекателна, че той да обмисли идеята дори за миг.
Дианте Нол. Съвършена златиста коса.
Титая Кокс. Навсякъде имаше чудати брадавици. След това Гавин си изми ръцете два пъти.
Хебе Али. Твърдеше, че имала над стотина любовници. Грозна като смъртта.
Мелите Меленс. Големи ръце. Много големи.
Агата Зидарката. Как е вършила каквато и да било работа с такива огромни гърди?
Лейла Дървесната. Онази с разкривеното лице.
Нурит Хекс. С родилно петно на лицето.
Бьола Синята. Без вежди.
Ливна Ковачката. Криви зъби.
Наамий. Все се прокашляше. На Оролам топките, защо непрекъснато се прокашляше?
Ора Орестес. Изглеждаше свястна жена. С побеляла коса. Приличаше на мила бабка.
Пенина Дуренс. Страхливка.
Мину. Пияница.
Ерцилия. Бяс.
Гилберта Гонсала. Псуваше повече от всички войници и моряци, които познаваше.
Нева. Толкова хилава, че сигурно имаше глисти.
Ксения. Грозотия.
Сар-Ра Хеш. Дезертьорка.
Билай Дъбовата. Тантуреста.
Хордад Али. Ослепително красива, с безчувствен глас. Миришеше на лайна заради онова, което направили с нея, след като я пленили във войната.
Титая Кафявата. Фермерка.
Елпида. Лъхаше на скорошен секс.
Дианте… някоя си. Ревла.
Още една Хагнес. Ревла.
Хебе Кафявата. Бърборана.
Подарге. Странно име.
Парвин Нисани. Гавин си навехна китката, понеже ножът срещна ребро.
Ада Джил. Когато я намушка, от гърлото ѝ се чу чудато тихо „иип“.
Ливна Ило. Напика се, докато умираше. Проклятие, нали уж трябваше да ги водят в тоалетните няколко минути по-рано, за да не се напикават?
Наамий Пател. Повърни кръв.
Ора Джон. Нападна го неумело.
Още една Ийска. Говореше несвързано.
Още една Ерцилия. Умря гордо.
Еви Черната. Подходящ прякор.
Дулчина Дулчеана. Не искаше да си спомня Дулчина, но не можеше да я забрави. Докато стигне до нея, убиваше от почти девет часа. Притеглящата в тази стая стоеше, опряла спокойно ръце на поставката за коленичене. Едва ли беше на повече от шестнайсет. Тъмнокоса красавица, червеното, оранжевото, жълтото и зеленото напираха да разкъсат халото. Усмихна му се лъчезарно и невинно, без желание да го съблазни, без страх, просто се радваше да го види. И той се влюби безнадеждно на мига.
— Приветствам те, дъще. Нека светлината те огрява винаги. Дулчина, ако искаш да…
Тя го подкани към мълчание с пръст, опрян до устните ѝ.
— Вече се изповядах.
— Тогава желаеш ли да се присъединиш към мен в молитва или песнопение?
Тя завъртя глава.
— Върховен господарю Призма, цял ден вършите делото на Оролам, така ще е до края на нощта и през новия ден. Сега нека вие получите дар от мен. Единствения, който имам. Моите пет минути. Говорете или мълчете. Първо ме освободете, ако желаете да останете сам, или накрая, ако предпочитате да ви правя компания. Както предпочитате.
Не я разбра. Все трябваше да има някаква хитрост, опит да получи нещо. Та това беше всичко, което тя имаше. Последните ѝ пет минути, но за него не бяха нищо повече от песъчинка в пълния догоре пясъчен часовник.
Нямаше хитрина. Нямаше лукавство в очите ѝ. Той се вторачи в нея за десет секунди, за трийсет… После незнайно защо се вбеси.
След това се прекърши.
И заплака.
Тя го прегърна. Плакаха заедно.
Пет минути по-късно прокълнатата камбанка звънна. Той се изправи. Помоли я за прошка. Целуна я по устните. И я уби.