Бе отмъкнала неусетно кинжала от син луксин на Феркуди и сега опираше върха до единия бъбрек на Круксър. Усмихваше се мило.
Круксър се ухили.
— Много непослушни станахте напоследък.
— Мислех, че… Мислех, че ме смятате за предател — запъна се Кип.
Ето защо беше това нежелание да отиде при тях. Единствените хора в живота му, към които се бе почувствал приобщен, а бе очаквал да го отхвърлят като изменник.
— Трошачо, може да си сприхав, но не си тъпанар. И за миг не сме повярвали, че си опитал да убиеш Червения. Що за смехория! Нали се напъваш да влезеш в Черната гвардия?! А част от работата ни е да защитаваме Цветовете. Не би пропилял всичко с лека ръка. Но когато баща ти паднал зад борда и ти си скочил след него, без да помислиш… Да, такъв си. Това го повярвахме веднага.
„Да му се не види…“
— Как… как научихте толкова бързо, че съм се върнал?
— От Тея. Голяма клюкарка е.
— Ей — пак изсумтя Тея и неизвестно защо погледна ядосано Даелос. Не каза нищо повече.
А Круксър пак се засмя.
— Командир Железни знаеше, че ще те намерим тук. Каза, че понякога след първата битка хората стават малко затворени.
— Това не биваше да го споделяш, кратуно — троснато каза Тея. — Кип, ти какво направи с крака си?
Явно предпочиташе да си говорят за тренировки. Кип не забравяше намерението си да изкопчи от нея защо се бе прибрала от града оплискана в кръв. Но нямаше да е точно сега.
— Тече ти кръв. — Круксър посочи с ръка.
— Само опитах нещо ново — сви рамене Кип.
Скупчиха се около него.
— Казвай де — подкани го Бен-хадад.
Досега беше непривично нервен, но очите му блеснаха от възможността за поредното откритие.
Кип обясни и ритна отново чувала, за да покаже нагледно. Когато използваш многократно луксин от все същото място, тялото се приспособява и кървенето е оскъдно. Но първите няколко пъти си е като обикновено порязване. Петата му изхвърли облаче от освободен луксин и кръв подобно на дима от цевта на мускет, но този път той не загуби опора. За сметка на това почти успя да си усуче коляното.
Чувалът обаче светна. В червено.
Всички се смръзнаха вторачени в Кип.
— Можете да… ами можете да го използвате по много различни начини — започна той. — Трябва да… хъм, да прецените точно центъра на тежестта си и всичко останало, но ако изстреляте малко луксин от раменете при тичане, ще се движите по-бързо. Или при скок можете да го изстреляте от…
— От гъза си! — извика Феркуди. — Ще летиш с пръдни!
Приличаше на развълнувано пале. Засмяха се, но млъкнаха веднага. Идеята ги омая.
— Щях да кажа от таза — поправи го Кип. — Тоест ако опитате да го изстреляте през ходилата, може да се превъртите и да си паднете на главите.
— Феркуди, ти ако искаш, можеш и да го правиш с гъза си — натърти Тея. — Тъкмо ще имаш много място, откъдето да изхвърляш луксин.
Прихнаха отново и се смълчаха. Големия Лео погледна Круксър.
— Не съм чувал за нищо подобно. Да не е забранено?
Круксър тръсна глава.
— Не е въплъщаване на луксин, не виждам защо да е забранено. Но от друга страна, ако го правиш непрекъснато, може да си изгориш живота, преди да се усетиш.
— Същото важи за всяко притегляне — напомни Тея. — Помислете какво ще ни даде това, ако го използваме разумно. Ще сме по-бързи, по-силни, ще правим огромни скокове…
— Не може друг да не се е сетил досега — смути се Кип изведнъж.
— Ти наистина ли го измисли сам? — попита Круксър. — Никой ли не ти подсказа?
Кип само вдигна рамене.
— Той ще е гений на магията… — промълви Бен-хадад, сякаш цитираше по памет.
Другите стояха неподвижно, взираха се в него, споглеждаха се. Кип позна, че и преди са говорили за това.
— И сега какво, ще се дупчим навсякъде ли? — каза Феркуди.
26.
Високо на Голямата пирамида в Ру Аливиана Данавис довършваше обучението на жените, които щяха да я заместят. Освен четирите притеглящи свръхвиолетово, които се учеха от Лив през последните четири месеца, тук бяха и нейните лични телохранители. Ядрото на групата се състоеше от онези, които ѝ бяха помогнали да превземе тази каменна грамада по време на освобождаването на Ру.
Фирос беше опората на Лив. Висок над шест стъпки и неимоверно широк. Когато проникнаха в града, той не носеше късметлийското си наметало, защото се набиваше на очи, но обикновено не излизаше никъде без него. Бе изработено от кожата на лъв, отворената като за рев уста се наместваше в подобие на шапка върху главата му, а гривата издуваше още повече и без това огромните му рамене. Елекът от крокодилска кожа с множество ремъци бе препасан с колан в нефритени и тюркоазени оттенъци, който се стягаше с огромни бивни. Канията за ножа на колана беше от издълбан зъб на саблезъба котка. Твърдеше, че сам убил всички тези зверове, и то въоръжен само със същия нож. Презираше мускети и пистолети, иначе нямаше любимо оръжие. В специални калъфи на гърба си затъкваше две брадви, които приличаха повече на алебарди със скъсени дръжки. Разправяше, че някой ден щял да си направи оръжие и от зъб на морски демон.