От устата на всеки друг би прозвучало като кухо самохвалство, но Лив вярваше на Фирос, защото го бе виждала без туника — имаше белези от зъби и нокти точно като на мъж, извършил всичко, за което разказва.
Останалите ѝ телохранители не бяха чак такива чешити, но това не означаваше, че са по-безобидни. Тихос беше притеглящ оранжево, един от най-способните магьосници сред Кървавите халати. Нисък, избухлив и странно прям за оранжев. Впрочем, срещаха се и пресметливи подчервени, и безразсъдни сини. Неговият нрав обаче изглеждаше основната причина защо принцът не го смяташе за кандидат да се превърне в Молох. С една от магиите на Тихос, втъкана в наметалото ѝ, Лив можеше да вдъхне страхопочитание у всеки, който я погледнеше. Или безграничен ужас. За повечето хора стигаше да знаят за магията, за да не ѝ се поддават, защото тя се свеждаше до налагане на воля и можеше да бъде преодоляна. Само че повечето хора не се бяха съпротивлявали срещу магии от векове. Тихос дъвчеше кат и зъбите му червенееха от постоянната употреба на този стимулант. Само допреди няколко месеца Лив би го сметнала за демон с тези оранжеви очи и червени зъби.
Но бе извървяла дълъг път, откакто бе напуснала Хромария.
Довърши обясненията за притеглящите свръхвиолетово как да боравят с огромното огледало върху пирамидата. Отговори на въпросите им, поправяше ги в непохватните опити да достигнат с притегляне механизмите и да завъртат огледалото така, че да осветява всяко кътче на града, като дава незабавно мощ на притеглящите там дори късно през деня, когато сенките се удължават. Ру никога нямаше да бъде осветен като Големи Яспис с неговите Хиляда звезди, но огледалото си беше същинско чудо. Лъчите светлина бяха по-плътни и по-силни от всичко, което Лив бе виждала. То помогна да се роди бог — е, да, Гавин Гайл погуби незабавно този бог, но все пак…
За съжаление насочването на огледалото към едно или друго място ги принуждаваше и да оглеждат града. А за разлика от Гаристън, в Ру не изглеждаха доволни от освобождаването си.
Цветния принц бе разчитал на радушно посрещане. Хората в Ру имаха предостатъчно причини да мразят рода Гайл, който бе смазал безпощадно бунтовете, подстрекавани от стария кралски род. Изтреблението на аташийските благородници по време на Войната на Лъжепризмата. И дори две по-незначителни и твърде кратки въстания след това. По улиците на Ру бяха текли реки от кръв, пролята от Хромария. Отървали се от своя сатрап, тези хора би трябвало да са естествени съюзници на принца.
Поданиците на сатрапа обаче се сражаваха свирепо. Принцът побесня. Обяви ултиматум — неколцина от водачите на съпротивата да му бъдат предадени, за да ги екзекутира публично. Не изпълниха заповедта му и той направо полудя от ярост. Пусна армията да върши каквото си ще три дни, за да накаже града.
Телохранителите на Лив я убеждаваха да не излиза в града, макар че самите те се изредиха да обикалят по улиците. Съветите им бяха и благоразумни и снизходителни. Тя нямаше желание да броди в изтърбушвания град. Но нямаше да допусне някой мъж да ѝ попречи. В Хромария предпочитаха да обгръщат отвратителното в благи ритуали. Лив се зарече да вижда суровата истина каквато е.
Фирос се опита да възрази за последен път, докато другите млъкнаха неловко и се заеха да приготвят оръжията си.
— Ейкона…
Така я почитаха като най-силната притегляща в нейния цвят. Кървавите халати измисляха нови титли.
— Ейкона, разбирам, че искаш да видиш това. Естествено е. Но ти си на… колко? Седемнайсет? И то хубава жена.
Той се намръщи с укор, сякаш тя бе забравила към кой пол принадлежи.
— На осемнайсет — поправи го Лив, макар че ги навършваше след десет дни. — Благодаря ти за загрижеността и… я си го начукай.
И все пак телохранителите ѝ носеха кървавите халати, докато я придружаваха.
Кошмарна обиколка. Гледките сякаш се врязваха в очите ѝ. И сега не искаше да мисли за видяното, макар че част от огньовете в града под нея бяха погребални клади. Огромни пирамиди от пламъци. Но не всичко бе свършило. Имаше места, където патрулите не можеха да навлязат, за да съберат труповете и да ги изгорят. Все още беше прекалено опасно. Плъзнаха болести.