Гореше от нетърпение да замине. Опипа черната скъпоценност в джоба си. Принцът твърдеше, че е черен луксин. Лив не беше склонна да повярва. Приличаше на обикновен обсидиан, макар да изглеждаше, че в кристала плуват нишки от мрак. Не знаеше как Цветния принц се е сдобил с него. И беше убедена, че това е средство да я контролира. Отначало помисли, че само ще я шпионира чрез кристала, но това не стига, за да възпреш богиня, нали? Непременно имаше и по-опасни свойства.
Не ѝ харесваше да умува над това. Не ѝ харесваше и да го поглежда. Не ѝ харесваше усещането, когато допираше кожата ѝ. Само че ѝ бе забранено да прави и крачка, без да го носи.
— Погрижи ли се за моите вещи? — обърна се тя към Фирос.
— Опаковани са, качихме ги на галерата.
Гласът му боботеше приятно и все едно предизвикваше собствените ѝ дробове да трептят като камертон. Незнайно защо я успокояваше толкова добре, че чак не беше за вярване. Тя бе чувала този глас и в яростни вопли, затова мисълта, че Фирос е на нейна страна, прогонваше всякакви страхове. Не че някога би му признала това.
На Цветния принц изобщо не му стигаха корабите, затова Лив и телохранителите ѝ щяха да пътуват на евтина зле построена галера. Разбира се, навсякъде покрай морето имаше села, които снабдяваха галери. Плаването нямаше да е кратко, особено ако трябваше да изчакват всяка зимна буря в някое пристанище, и все пак щеше да е несравнимо по-бързо, отколкото ако тръгнат пеша или на коне. А и така си спестяваха повечето опасности. Всеки пиратски кораб, дръзнал да ги нападне, щеше да се натъкне на няколко неприятни изненади. Пък и обикновено беше достатъчно да покажеш, че сред набелязаните жертви има притеглящ. Малко избухване на луксин във въздуха стигаше, за да отпъди всички освен най-безразсъдните.
Жените си тръгнаха. Сред тях имаше и една на средна възраст, която бе научила за дарбата си да притегля свръхвиолетово чак след смъртта на съпруга си. Притеглящ от Кървавите халати нощувал в дома ѝ и нещо го подтикнало да я подложи на изпитанието. Възрастни притеглящи… За Лив беше странно да я гледа, но Цветния принц си представяше ден, когато притеглянето вече няма да е равнозначно на смъртна присъда. Може би този ден щеше да настъпи в толкова близко бъдеще, че да спаси и Лив.
Пристъпи за последен път към голямото огледало. Сега ѝ беше лесно да работи с него. Незнайният му създател се бе постарал то да е напълно годно за предназначението си. Някой отдавна мъртъв ненадминат майстор… Тя се отърси от безцелното умуване и завъртя огледалото към хоризонта. Навигаторите и натурфилософите знаеха за извивката на земята поне от хилядолетие, но на Лив за пръв път ѝ се налагаше да се съобразява с нея. Досещаше се, че тъкмо това е причината да поставят големите огледала върху високи сгради.
Заради извивката на земята първо се скриваше от погледа корпусът на отдалечаващ се кораб, който привидно потъваше с увеличаването на разстоянието. Натурфилософите бяха изчислили, че „пропадането“ е с две стъпки на всяка левга, и това си оставаше странно в земя, която подлъгваше погледа, че е плоска. Изчисленията колко висока трябва да е постройката изглеждаха измамно прости — вадиш сбора на загубената височина според броя левги от височината на зданието. Ама че лесно. Голямата пирамида се извисяваше на двеста и осемдесет лакти, тоест четиристотин и осемдесет стъпки, значи би трябвало да има възможност да изпрати лъч светлина на двеста и четирийсет левги. Ако приемащата кула има същата височина, би трябвало разстоянието да се удвои, нали?
Лив се убеди от собствен опит, че това е заблуда. Мъчеше се с изчисленията, обсъждаше ги и с телохранителите си. Наложи се да обяснява два пъти на Фирос за извивката на земята, но щом схвана модела, той боравеше с него по-ловко от нея. Тя нарисува линия на лист пергамент и го изви, за да му покаже нагледно. И той ѝ напомни, че греши, като си представя кулите с огледалата успоредни. Стърчаха прави само спрямо мястото, на което се намираха, но нали земята е извита? Все едно мери ръста на изправен мъж и го сравнява с друг, който се е облегнал под наклон в рамката на врата. Ако ще да е висок шест стъпки, темето му няма да е на шест стъпки над пода.
Продължи с изчисленията, накрая проумя всичко… и пак се оказа, че е сбъркала. И нямаше представа в какво.
Накрая Цветния принц изпрати при нея Самила Сайех. Синята притегляща се бе превърнала в легенда, докато се сражавала във Войната на Призмите. Беше се била и срещу Цветния принц в Гаристън, но разкъса халото, беше заловена, затворена в тъмница и помилвана от него. Сега беше на тяхна страна. Ако армиите на Цветния принц успееха да открият синята напаст, тази жена щеше да е сред най-очевидните кандидати за преобразяване в следващата Мот.