Самила Сайех започна прехода си към завършен бяс различно от всяка друга синя, която Лив бе виждала — само в лявата китка. Казваше, че ако първо си изясни как да използва кристален, твърд син луксин в част от тялото, изискваща такава сръчност и гъвкавост, няма да срещне затруднения и с цялото тяло. Въпреки славата и потискащия ум на тази жена Лив нямаше причини да се чувства застрашена от нея. И все пак нещо я дразнеше. А на Самила това ѝ беше безразлично, дори да долавяше чувствата ѝ.
Тя разпита Лив какъв е проблемът, избра правилните уравнения, поиска цели листове, изписани с нужни и наглед съвсем излишни числа, и направи изчисленията наум, само пръстите на едната ѝ ръка шаваха, сякаш местеха невидими топчета на сметало. Каза отговорите на Лив без никакви обяснения. А след това преведе драсканиците под огледалото, които бяха на непознат за Лив език. Оказаха се указания за насочване на огледалото към десетки важни места по целия свят.
Тръгна си без нито дума повече. Дори не кимна и пропусна обръщението „ейкона“, което положението на Лив изискваше.
Покорните на Хромария луксиати проповядваха, че грехът на свръхвиолетовите е гордостта. Може би поне в това налучкваха истината, защото Лив едва овладя неудържимия гняв от глупостта си, изложена на показ.
Дори с тази помощ се нуждаеше обезсърчаващо от още половин час, за да разбере какво трябва да направи. Накрая успя да насочи огледалото, за да потърси из цялото море резонансните точки, които Цветния принц бе изброил пред нея. Имаше една близо до Портите на Вечния мрак — Лив можеше само да се надяна, че не е отвъд тях. Това беше целта на пътуването. Свръхвиолетовата напаст се намираше някъде там, в морето или на сушата.
И днес беше на същото място. Лив нямаше никакви съмнения. Задачата ѝ беше проста — от нея и телохранителите се искаше да намерят или онова, което Цветния принц наричаше зачатъчен кристал, или оформилата се около кристала напаст и да я използват за делото на принца.
Покорна само пред него, Лив щеше да се превърне в богиня. „Верни на едного“, гласеше девизът на рода Данавис. На един. На един-единствен.
— Принцът ни дава преднина от две седмици, после ще изпрати следващата група. Да не губим време — каза Лив.
Носеше съвършената си рокля от жълта коприна с пурпурен кант. Даде жакета си на Фирос, преди да тръгне надолу по стъпалата. Той го прибра в издутата раница с всичко останало, от което Лив можеше да има нужда.
Една бъдеща богиня трябва да си има хора за такива дреболии.
27.
На пристанището я пресрещна млада жена с халки в носа, вързани с верижки за обеците ѝ. Носеше прекрасна свободна дреха в зеленото на морска пяна, поръбена с алено. Признак на богатство.
— Лейди! Лейди Аливиана! — заговори я жената. — Ваше превъзходителство… ъ-ъ, ейкона.
Просна се по лице на пътя, без да я притеснява прахолякът. Ама че глупост. Да цапа такива одежди — и за какво? За да прояви почит? Спрямо Лив? Това си беше налудничаво… и приятно.
— Лейди Аливиана, умолявам ви да ми отделите малко време — продължи жената.
Фирос гледаше Лив. С тези кожи по себе си и издутите мускули изглеждаше като намръщен варварски великан.
— Ейкона? — Подканваше я да съобщи решението си.
За Лив беше смущаващо лесно да заслужи титлата. Имаше стотици зелени притеглящи, стотици сини, стотици червени. И десет свръхвиолетови. Съзнаваше, че не може да се мери с ейконите на зелените, сините и червените, но Цветния принц се отнасяше еднакво към всички тях и принуждаваше останалите да му подражават. Лив му беше признателна за това.
Тя кимна. Фирос пристъпи към жената и я вдигна за врата — беше толкова огромен, че някак го направи, без да я удуши. Грамадната му ръка, и то само едната, обгърна изцяло гърлото ѝ. Накара я да се изправи и я претърси набързо за оръжия, без изобщо да се съобразява с приличието. Жената като че се втрещи от ужас и си мълчеше. Накрая той хвана здраво челюстите ѝ и обърна лицето ѝ нагоре. Тя понечи да се отдръпне по инстинкт, но Фирос изчака да го погледне в очите и се взря придирчиво поред в двете ѝ зеници.
Макар да се увери, че не е притегляща и няма оръжие, не ѝ позволи да доближи Лив: придържаше се към правилото сам да подбира къде да води битките си, колкото и неудобно да изглежда бойното поле. Избута жената нагоре по мостчето към палубата на тяхната галера. Лив тръгна след тях към отделената за нея каюта.