Фирос дръпна встрани кожата на входа, та Лив да влезе. Жената също влезе с гримаса на раздразнение и протегна ръка към кожата, за да закрие входа. Фирос не я пускаше и гледаше Лив безизразно. Тя кимна.
— Извикай ако — напомни ѝ той.
Имаше странния навик да не довършва обичайните изречения, щом и двамата знаят какви думи е пропуснал. Защо да си прави труда?
Жената закри плътно отвора на вратата, обърна се и си пое дъх.
— Ейкона, благодаря ви, че приехте да говорите с мен. Моето послание е тайно и важно. Първо ви моля да повярвате, че не съм заплаха за вас.
Коленичи грациозно и разпери ръце с дланите нагоре.
— Продължавай. И побързай, защото корабът ще отплава след броени минути.
— Да, разбира се. Идвам от името на Ордена на Разбитото око. Не ви мислим злото. Напротив.
Лив неволно потръпна. Все ѝ се искаше да вярва, че онази Хелел се бе опитала да убие Кип, защото е страдала от някакво душевно заболяване. Искаше ѝ се да повярва на Гавин и Железни, че Орденът е сбирщина бандити, които са си присвоили древното име, за да качат цените на услугите си. Но жената пред нея изглеждаше хладнокръвна професионалистка и думите ѝ не звучаха като самохвалство. Пък и изборът на Хелел за покушението беше превъзходен — кой би очаквал, че тази месеста жена на средна възраст е убийца?
Не биваше да пренебрегва възможността Орденът да съществува наистина. И нямаше нищо чудно в старанието на тази жена да покаже, че не я застрашава.
Събеседницата ѝ разбра, че Лив няма да каже нищо, и продължи припряно:
— Принцът ви даде огърлица, на която има къс жив черен луксин. Този накит е смъртна присъда. Той смята, че така може да наложи властта си над вас.
— Какво?! Как действа?
Жената помълча притеснено.
— Не знаем, но той е убеден, че е овладял черния луксин и може да налага подчинение чрез него. Достатъчно убеден, за да си позволи да създава богове.
— Изричаш опасни думи.
— Прилича ли ви на мъж, който ще се примири други да бъдат по-могъщи от него? Той се стреми да бъде бог на богове.
— И какво искаш от мен? — сопна се Лив. — Нима си мислиш, че е толкова лесно да подложиш моята преданост на изпитание?
— Принцът е защитник на свободата, нали? Но откога нашийникът е станал символ на свобода?
— Свободата не означава липса на задължения, а избор с какво да се обвържеш. Той иска да ме превърне в богиня.
— Простете ми, ейкона, но вие сама ще се превърнете в богиня или ще се провалите. А черният луксин не е толкова лесен за укротяване, колкото в представите на принца.
Отвън се чу вик:
— Отплаваме след две минути! Гребците на веслата!
— Черен луксин… — изсумтя Лив. — Обикновен обсидиан.
— Как може да казвате това, щом го видяхте със собствените си очи?
Лив се извърна. Преливащият се кристал беше в джоба ѝ. Винаги. И нарежданията на принца бяха недвусмислени — трябва да си сложи огърлицата, преди да наложи властта си над онази напаст.
— Просто е… шлифован изкусно. Игра на светлината.
— Тези кристали са свързани, лейди. В старите предания няма лъжа, но са променени с времето. Обсидианът е черен луксин. Мъртъв черен луксин. Разказват, че обсидианът в цял свят е последният остатък от страшна война хилядолетия преди Луцидоний. Опустошение, което поглъщало светлината и живота хиляди години. Светът още се възстановява от бедствието. А живият… Ейкона, той има собствена воля. Той е въплътено безумие. Дупка към нищото, която никога не може да бъде запълнена. Ако сложите кристала на кожата си да се храни от вас и ако принцът загуби контрола си над него, ще ви убие. Има воля, може би има и разум. Ако погълне богиня, може ли някой да предвиди какво ще направи след това?
Значи Лив не бе сбъркала в опасенията си от допира на това нещо до кожата ѝ. Стига жената пред нея да казваше истината.
— Какво иска Орденът?
— Загубили сме голяма част от знанията си с времето и изтребването на членовете ни. Ние сме слаба, бледа сянка на сянката си. А аз съм най-незначителната — изпратиха мен, защото може да бъде заловена и изтезавана. Ейкона, не сме ваши врагове. Станете Ферилукс. Служете на Цветния принц. Правете каквото пожелаете, но не слагайте черен луксин в средоточието на силата си. Не го слагайте в ядрото на напастта. Една грешка — или ваша, или на принца, и как да знаем дали това нещо няма да погълне цялата магия в света?
28.
Трябваше да си поговорят откровено. Тея имаше някакви неприятности и Кип се зарече, че ще я накара да му каже какво става.