Вдигна глава и погледна Кадах с недоумение. Нима очакваше той да се страхува от бой с пръчка по ръката?
Тея и Бен-хадад влязоха точно преди началото на часа. На лицата им се изписа еднаква изненада, че го заварват тук. Спогледаха се и дойдоха да седнат до него.
Магистърката застана пред класа, прокашля се и почака миг-два всички да притихнат.
— Дисципули.
— Магистра — отговориха те в хор.
И Кип изрече поздрава. „Хайде, Кип, ново начало.“
— Дисципули, ще говорим за оранжевото. Днес имаме ли сред нас притеглящи оранжево?
Неколцина вдигнаха ръце. Кип се почуди, но изпъна два пръста нагоре.
— Оранжевото е забележително със своята безполезност — заяви магистра Кадах и им се усмихна гадно. — Ще си прекарате живота в правене на смазка за машини и за складиране на метали, за да не ръждясат. И все пак животът ви ще бъде сравнително лек. Вашият покровител може би ще иска от вас да пълните цели бъчви с оранжев луксин всеки ден, но ще бъдете заети с това само до пладне, за да не си навлечете твърде ранна смърт. За щастие някои работодатели ще имат и други задачи за вас. Обикновено няма да са свързани с магия — чистене на конюшни, бърсане на прах от мебели, търкане на пода в казарми… Какво имаш да кажеш, Бен-хадад?
— Оранжевото може да бъде използвано и за друго — натърти той. — Надвиснала е война, която може да унищожи всички ни, и затова мисля, че е време да обучаваме оранжевите да използват напълно дарбата си.
— Да използват напълно дарбата си ли? — повтори Кадах с тон, който се очакваше да му затвори устата.
Бен-хадад обаче го прие като покана да обясни.
— Оранжевите могат да правят заклинания. Говори се, че в Ру са проникнали оранжеви шпиони и са създавали заклинания за страх. Невидими за окото, но толкова мощни, че хората заобикаляли цели квартали и така еретиците можели на спокойствие да прокопават тунели под стените, без никой да им попречи. Оранжевите могат да правят магии на храни и напитки. Да вдъхват ужас с тромотургия. Или с патомантия — потискане на волята.
— Забранено! — озъби се тя. — А на вашето равнище е забранено дори да говорите за това.
— Във война сме! — възкликна Бен-хадад. — Научих току-що, че и последната крепост след Руишкия провлак е превзета. Оттам няма какво да спре Цветния принц, докато войските му не стигнат чак до река Ао. Дори ако не учите оранжевите на заклинания, би трябвало да учите всички нас как да им противодействаме и непременно — как да ги разпознаваме.
— Не се съмнявам, че този Цветен принц ще бъде унищожен до няколко седмици, ако вече не се е случило. На никого от вас не би се наложило да се изправи срещу оранжеви еретици.
— И в тази стая има хора, които вече са се сблъсквали с Кървавите халати.
„О, благодаря, Бен.“
— Ясно. Значи вече сте приятелчета, така ли? — попита Кадах, гледаше ту Бен-хадад, ту Кип. — Опитваш да припишеш подвизи на този „Гайл“, а? Чудна двойка сте, няма що. Невежата и неграмотният. Как ли си научил всичко това, което каза?
— Мога да чета! — изсъска Бен-хадад.
— Магистра, думите просто се разбъркват в главата му — намеси се Тея. — Може да чете, ако не бърза.
— Ако не бърза значи. Учтив начин да кажеш, че е тъпичък — натърти магистра Кадах.
Кип въздъхна. А бе влязъл тук с най-добри намерения…
— Бен-хадад, да не мислиш, че като се сприятелиш с този недорасъл благородник, ще си помогнеш? — не спираше Кадах.
Всички в стаята затаиха дъх от напрежение.
— Аз съм негов приятел не защото може да направи нещо за мен — отговори Бен-хадад. — Възразявам срещу тези намеци. Позорите и мен, позорите и себе си с тази дребнава злоба.
Момчетата и момичетата се смръзнаха от потрес. Никой май не искаше да отклони поглед дори за миг, за да не пропусне зрелището как главата на магистра Кадах ще избухне.
Очите ѝ пламнаха, ръцете се свиха в юмруци.
— Значи смяташ, че той може да те закриля?! Бен-хадад, върви да докладваш незабавно… че съм те изключила.
Всички ахнаха.
— Изключвате ме? — повтори Бен-хадад изумено.
— За грубо неподчинение. Не съм използвала правото си да изключвам от три години. Може би е време. Безполезен си като притеглящ, но ще имаме полза от тебе като пример за назидание.
Предишният Кип щеше да подскочи от стола си и да се разкрещи неистово. Щеше да източи бездънния кладенец на омразата си към несправедливостта да израсне при своята пропаднала майка. В детството му никога не беше безопасно да отприщи този гняв заради самия себе си, но когато виждаше други да стават жертви на несправедливост, гневът винаги беше готов да се нажежи до бяло в могъщо безумие. Дълго преди да знае, че може да притегля, лесно стигаше до онова състояние, в което накрая сътвори зеления голем. Дори Овен се страхуваше от него, когато побеснееше.