Выбрать главу

Кип бавно се изправи. Тея се опита да го хване и да го дръпне надолу.

— Кип „Гайл“, а ти какво си мислиш, че правиш? Сигурен ли си, че не мога да изключа и тебе?

Не можеше, разбира се.

— Вие не можете да изключите и Бен-хадад — каза той сдържано, почтително, дори печално. Не повиши глас, но говореше достатъчно силно да го чуват всички в стаята. — Той е приет в Черната гвардия и ако очаквате, че командир Железни ще ви позволи да намалявате и без това оределите му бойци по време на война, пожелавам ви късмет, защото ще настъпи краят само на вашата кариера.

В стаята настана мъртва тишина. Момчетата и момичетата не смееха да помръднат. Тонът на Кип сякаш изтръгваше отровни зъби от устата на Кадах.

Той продължи със същото уважение и съжаление:

— Магистра, вие не винаги сте била такава. Не понасяте деца, разбирам ви. Това е недостатък, но всички синове и дъщери на Оролам си имат недостатъци. Някой ядосан висшестоящ или жестока случайност ви е натрапила работа, която изобщо не ви подхожда. И вие сте служили безропотно на тежко за вас поприще, защото обичате Оролам, обичате Хромария, обичате Седемте сатрапии. Само че мразите работата си и съм готов да се обзаложа, че мразите и това, в което сте се превърнали. А можете и да не бъдете такава. Наказана сте за нещо или може би за нищо и на свой ред сте нанесли големи вреди. На себе си също. Ще направя каквото е по силите ми, за да ви помогна.

Тръгна по пътеката между масите и без да чака реакцията на магистърката, излезе от стаята. Запъти се право към асансьора и се качи на последния етаж. Отиде при дежурните черногвардейци. Познаваше ги — Бая Ниел, която помогна да убият зеления бог, и съблазнително закръглената Есел. Тея изпитваше симпатия към нея.

— Бих искал да говоря с Бялата, ако може да ми отдели време днес. Моля ви.

— Можем да я помолим — отговори Бая Ниел — да те вмести между други срещи. Но нищо чудно да стоиш тук няколко часа. Ако закъснееш за следобедната тренировка на Черната гвардия, ще си понесеш последствията.

Кип сви рамене. Последствия…

Мина един час в чакане, докато Бая Ниел му даде знак, че го пуска вътре. Кип тръгна към стаята на Бялата покрай още черногвардейци на стражевия пост и още пред самата стая. Заради опита за покушение, докато Кип скиташе, охраната беше засилена и по-бдителна. Претърсиха го два пъти.

Когато влезе, се изненада колко здрава изглеждаше Бялата. Тя му посочи да застане пред бюрото и се загледа в него. Тук бяха нейните секретари и роби-вестоносци, които ѝ помагаха във всекидневните грижи за Хромария. Кип мълчеше — разбираше, че не бива да говори пръв.

— Знаеш ли, очаквах да приличаш повече на Гавин. А ти си като дядо си в момчешките му години. Съзнаваш ли, че си тъкмо онова, на което са се надявали много от видните родове, отнасящи се със синовете и дъщерите си както с породисти жребци и кобили, развъждани заради една или друга търсена особеност? За жалост Кървавите войни подтикнаха мнозина уж разумни хора да се държат като животни.

— Върховна господарке?… — учуди се Кип.

— Сините ти очи събират светлината добре, тъмната ти кожа прикрива кога притегляш, якото ти тяло подхожда на воин и, разбира се, най-важното от всичко — дарбата ти да притегляш седем цвята. То се знае, не е лесно да развъждаш хора. И макар че някои черти могат да бъдат предвидени доста точно, ние изобщо не сме проумели колко сложно същество е човекът. Никога не съм виждала дете със сини очи, което няма сред родителите, бабите и дядовците си поне двама синеоки, но съм виждала по-мургаво от тебе момиче на родители с по-светла кожа и от мен. Майката едва не бе убита от бащата, този ревнив глупак, чиито подозрения се запазиха чак докато детето порасна достатъчно и дори той можеше да види, че има и неговия нос, и неговите очи. Кип, на света има повече чудеса, отколкото можем да си представим. Но ти си дошъл по някаква причина. Какво искаш от мен?

— Услуга. Всъщност две услуги.

— Досетих се. Хората рядко идват само да се порадват на компанията ми.

— Извинете, засегнах ли ви с нещо? Не знам как е редно да се държа.

Тя завъртя глава.

— Продължавай, моля те.

— Има една магистра, Кадах. Предполагам, че е молила да бъде прехвърлена на друга работа. Може би неведнъж. Може да е било отдавна и да се е примирила оттогава. Според мен тези молби са били отхвърляни заради намесата на неин враг. Ще бъдете ли така добра да удовлетворите молбата ѝ?