И робите се оглеждаха трескаво. Изведнъж почувстваха колко близка е свободата след смъртта на Леонус.
— Ах! — изпъшка някой и вдигна от дъските разкривена рамка.
Червените лещи бяха разтрошени на толкова ситни парченца, че бяха безполезни за притегляне. По палубата имаше и кръв, но дали стигаше? Не, нямаше достатъчно светлина. За очите на Гавин тя беше като черна локва.
Тогава се изправи Оролам. Вдигна ръка. Държеше ключа за оковите.
31.
Арис Зелени була се надигна от леглото, където нейният любовник се бе проснал с изцедени сили, и загърна с копринен халат натежалия си от бременността корем. Тринайсетото дете май още не искаше да напусне утробата ѝ. Инат също като майка си. Нейната майка пък ѝ бе втълпила, че като се люби, подтиква чедото си да излезе на бял свят, и Арис нямаше никакви основания да оспорва този съвет и го прилагаше при всяка своя бременност. С третото — Джален, тръпките от оргазма преминаха направо в родилни болки, а тя го смяташе за най-чудесното си отроче от всички.
Но това момче, тринайсетото поред (числото на Оролам, събрано с числото на човека), щеше да е изключително. Арис си знаеше. Както знаеше, че ще е момче.
Отиде при бюрото и се зае с четене на писма. Потокът послания към Арис Подчервената никога не секваше. Писма от нейния сатрап, разбира се, но също и от семейството с молби за услуги, от семейни приятели с молби за услуги, от приятели на семейните приятели с молби за услуги. Някои хора искаха да им помогне в неща, за които не биха ѝ стигнали и цял век усилия. Секретарката поне помагаше, като разделяше и подреждаше писмата от молители и обикновено се справяше великолепно със задълженията си, но нямаше как и Арис да не им посвети част от времето си.
Имаше си свои списъци и с направени, и с получени услуги, стараеше се да поддържа равновесие между тях, за да ѝ дължат подкрепа подходящите хора в моменти като сегашния. Нейната сатрапия — Кървавата гора, щеше да бъде нападната, и то в близките седмици. Новините не бяха обнадеждаващи. Въпреки получените заповеди генерал Азмит се подготвяше за решаващ сблъсък при градчето Биволски брод на река Ао. Нейните осведомители нямаха особено добро мнение нито за пълководеца, нито за замислите му.
Аташ падна пред враговете бързо като гащите на похотлив певец и почти не забави настъплението на Цветния принц. Ако рискованото начинание при Биволски брод се окажеше провал, идваше ред на нейния народ. Арис беше готова на всичко, за да спаси сънародниците си.
Прегледа едно от личните писма — от сестра ѝ Ела, която не ѝ отстъпваше по нищо в бурните чувства, но не можеше да се похвали с ума ѝ. Ела твърдеше, че Гавин Гайл е съблазнил и убил дъщеря ѝ Ана. Умоляваше, настояваше, заповядваше и отново умоляваше Арис да направи всичко възможно, за да отмъсти за своята племенница.
Арис не бе чакала бездейно досега. Щом чу за смъртта на Ана, започна да търси истината. Имаше нещо, в което не се съмняваше — Гавин не бе съблазнявал Ана. Напротив, Ана се бе опитвала да го съблазни. Другото момиче в стаята на Ана призна, че тя си опитвала късмета поне пет-шест пъти въпреки все по-грубия отказ на Гавин. Освен това добави, че Ана била подложена на постоянен натиск от майка си да упорства. Е, наложи се Арис да изкопчи това сведение от уплашеното момиче с дълги увещания. Каквото и да се бе случило в покоите на Гавин, Ана — тази проклета глупачка — бе отишла там по свое желание. Дежурните черногвардейци се бяха заклели поне три пъти, че Гавин се разкрещял бясно на натрапницата и в ужаса си тя скочила от балкона.
Ана беше хубавица, но колкото и да обичаше племенницата си, Арис я смяташе за безобразно разглезена. Когато хората имат по-малко от половин дузина деца, винаги ги разглезват. Не ѝ се вярваше Ана да е чувала от мъж по-тежки думи до последния си ден, но чак да скочи от балкона?…
Нима беше толкова глупава? Арис се съмняваше, но как да докаже подозренията си? Имаше трима свидетели, които сякаш говореха с една уста. Арис нае най-очарователната жрица на платената любов, която успя да намери, и се съгласи с поисканата от нея кожодерска цена, за да примами в леглото младия черногвардеец Джил Грейлинг, присъствал на смъртта на Ана. Жената го съблазни и го напи, и чак тогава започна да го подпитва за злощастната случка. Неговата версия си остана все същата. Скъпата курва беше убедена, че Джил лъже, но щом един мъж не се отказва от лъжите си дори пиян и заслепен от похотта, няма как да изтръгнеш истината от него. Безнадеждно е.
„Проклета да си, сестричке. Какво е най-лошото, което мога да науча за Гавин Гайл в тази история? Че е бил докаран до бяс от твоята дъщеря, която си насъсквала неуморно да се пъха в постелята му, и когато накрая е успяла и почти е съсипала отношенията му с Карис Белодъб — а всички знаят, че той я обичаше от петнайсет години, — той я е хвърлил през балкона?!“ Дори ако беше вярно, Ела беше не по-малко виновна от всеки друг.