Арис обаче не би се отказала от разплатата, ако някога научеше истината. За нея семейството беше всичко. Девизът на рода Зелени була гласеше „Фасан аер джиоркал“ — „Нашият кръг се разраства.“ А думата „кръг“ включваше и семейство, и територия, и приятели, и влияние. Оролам беше свидетел, че Арис никога не пестеше усилия да изпълни дълга си. И всеки, смалил кръга, трябваше да си плати… „Ана, защо ни навлече това?“ Не бе загубила симпатията си към момичето, въпреки че Ана не се свенеше да търси вниманието и на мъже, които проявяваха интерес към самата Арис. Все се целеше нависоко, понякога твърде прямо и простодушно. Но пък кой би могъл да укори една притегляща, че дава воля на желанията си? Ана беше толкова красива, че почти никога не ѝ натриваха носа.
Но накрая бе наказана твърде жестоко.
Гавин Гайл обаче оставаше недосегаем засега. Арис се зарече, че някой ден ще го попита лично, преди отново да наклони везните с гласа си на негова страна. Само че не би допуснала това да ѝ повлияе, когато гласува. Винаги си оставаше неизменно практична. Харесваше ѝ да си мисли, че е по-практична от всяка друга подчервена.
И понеже знаеше, че след всяко раждане по неволя остава в постелята поне няколко дни, тя съвсем практично се зае с купчинката писма, които трябваше да прочете непременно.
Поредното от нейния сатрап — Бриум Върбов клон, за да ѝ съобщи вести, които тя вече знаеше. Неотложно, нуждаем се от помощ, призвана си да служиш тъкмо в такива времена и още дрънканици. Според него с какво се занимаваше Арис тук? И накрая си позволяваше да пита дали не трябва да бъде заменена, щом бременността ѝ пречи. Арис видя света в червено. Пречела ѝ… Този незаслужено издигнал се син на каруцар дръзваше да се усъмни в нея? Ще му изтръгне вечно мижащото дясно око, ще го сплеска с чукало за месо, ще го изпържи в тиган и ще го натика в устата на този олигавен, тъп…
Вдиша дълбоко. „По-кротко, Ари.“
Подчервеното беше близо, винаги близо напоследък. „Още две години, Арис. Можеш да издържиш още две години, ако внимаваш.“
Сложи писмото в друга купчинка. Най-добре беше да напише отговор, когато се отърве от гнева. Понякога мразеше работата си. Зърна в огледалото, че любовникът ѝ се размърда.
Е, да, работата ѝ даваше и някои привилегии.
Нейната права и толкова червена коса не беше на мода, а и с лунички като нейните мнозина други жени на трийсет и пет не биха си намирали лесно мъже. Тя правеше каквото можеше да потъмни кожата си, да скрие луничките и бръчиците. Малцина биха се досетили, че е родила дванайсет деца (все пак си признаваше честно, че повечето хора веднага биха ѝ приписали поне две раждания). Но колкото и умело да се пременяваше, красота като нейната не се ценеше кой знае колко в Хромария. Най-хубавото в нея бяха сините ѝ очи — всички харесваха синеоки. Но на младини, преди да се научи как да подбира онези, които не дърдорят каквото им скимне, един мъж ѝ каза веднага след като се любиха, че луничките ѝ са ужасни. Иначе щяла да е толкова неустоима, че всички щели да пълзят в краката ѝ.
Тогава не умееше и да потиска изблиците на нрава си. Сграбчи го за топките и се опита да ги откъсне. Изпочупи си дългите нокти, но му раздра скротума. И тогава той я преби свирепо.
Когато владееш такива сили, забравяш как понякога има значение единствено силата на мускулите.
Чак след минута си спомни, че може да притегля — минута, през която я удряше и блъскаше в стената онзи виещ, уплашен до полуда и вбесен мъж, стиснал скротума си с едната ръка и бъхтещ я с другата. Арис най-после притегли луксин и го изпепели. Загуби детето, с което беше бременна тогава, тъй и не можа да прецени дали от побоя, или от невероятното количество топлина. И едното, и другото стигаше само по себе си.
Сега не се дразнеше, че я смятат само за хубавичка. Властта ѝ даваше останалото. Красиви мъже и младежи се стремяха да привлекат вниманието ѝ. Тя обаче почти винаги си подбираше от онези, които не са чак толкова привлекателни, затова пък имат в изобилие сила, която да подобри кръвта на рода Зелени була — или притеглящи, или умници, или чаровници. Предпочиташе да изпъкват с някакво качество, когато търсеше баща за поредното си отроче. Но сегашният ѝ любовник едва ли щеше да се задържи дълго при нея. Илайджа беше неоспоримо интересен с тези кехлибарени очи, също и чудесно своенравен, умел любовник, надарен и с ум, а долавяше и някаква странна заплаха в него. Само че не ѝ се вярваше, че ще поиска да зачене с него четиринайсетото дете. Съмняваше се да го изтърпи още шест месеца. Но дотогава нищо не пречеше да се забавляват.