Притегли малко подчервено и си пое дъх с пълни гърди. Подчервеното раздухваше жаравата на страстта.
— Илайджа? — повика го тя.
Той седна на леглото. Тъкмо каквото тя търсеше в този момент от живота си — строен, мускулест, с малко любопитни белези по ръцете и гърдите, съвсем късо подстригана червена коса с оранжев оттенък, избледнели лунички по лицето и ръцете, червеникава кожа и прекрасни бели зъби. И макар бременността ѝ да беше толкова напреднала, я гледаше с неприкрито желание. Да имаш до себе си мъж, който обожава тялото ти дори тромаво от огромния корем, може и да е най-великолепното преживяване за една жена.
Но когато стана да отиде при него, усети познатото стягане в корема. Подвоуми се. Искаше да е сигурна какво се случва.
Илайджа дойде при нея гол.
— Време ли е вече?
Прегърна я отзад, целуна я по шията и обгърна с ръце натежалите ѝ гърди. Тя не можеше да си поеме дъх миг-два. Усещаше корема си изопнат като кожа на барабан.
— Да — отговори накрая и избута ръцете му встрани. — Трябва да се подготвя. Ако остане време между родилните болки, може би пак ще си ми нужен. Облечи се.
— Искаш ли да извикам робините ти?
Тя се колебаеше. Болките спряха.
— Засега не. Може да минат часове. По-добре се загърни с наметалото си.
Всъщност не можеше да си представи секс, след като раждането бе наближило толкова. Но ако болките пак я подлъгваха, искаше той да е наблизо. Можеше да я отърве от досадата.
Ако трябваше да е откровена пред себе си, бездруго искаше той да е тук. Само едно нещо ѝ липсваше от брака с един-единствен мъж — редките случаи, когато копнееше някой да я обича, да се тревожи за нея, да се опитва глупаво да я опази от онова, което не му е по силите да предотврати. Идеше ѝ да каже на Илайджа за какво иска да е при нея, но не можеше.
Седна пред огледалото, извади праховете, пудрите и разтворените в мазнина бои, за да не ги размие потта, която щеше да се лее от нея през следващите часове. Родът Зелени була произхождаше от горските дебри и се придържаше към старите обичаи. Струва си да ламтиш за нови земи и нови титли, но изтървеш ли от поглед центъра на кръга, ще се загубиш. Също като племената на пигмеите, от които се бяха отделили в древни времена, жените от Зелени була се подготвяха за раждането като за битка. Преди да се издигне толкова, че да помага на други жени да стане неприлично, тя често разкрасяваше някоя от сродниците си. Това ѝ липсваше.
За първите няколко деца обмисляше до последната шарка как да се изрисува, защото вярваше, че така създава поличба какъв ще е духът на рожбата ѝ. Отказа се от това и вече се поддаваше на споходилите я в момента приумици.
Върза дългата си коса зад гърба на обикновени плитки и нанесе симетрично деветте черни точки на челото си там, където щеше да има огнен кристал. Свърза ги с линии от жълта боя и очерта криле към слепоочията си. Обърнат надолу триъгълник под едното око, сълза под другото. Едва започна да нанася червилото по устните си, когато болката я скова отново като светкавица от корема към гърба.
Цяла минута седя неподвижно със затворени очи. И макар че болката само отслабна, продължи с червилото. Яркочервени подчертани устни. Златисти линии, за да изпъкнат скулите. Контракциите спряха и тя се забърза. Сега тръните.
Как можеше някоя жена да забрави тези болки? Как беше възможно някоя да иска да преживее това повече от веднъж?
Арис нарисува черни тръни на ръцете си, отпред по бедрата си, между гърдите, около гърдите, около изпъкналия корем.
Не успя да удовлетвори стремежа си към съвършенство, но следващите болки я убедиха, че и така е добре. Тя посегна към звънчето.
И Илайджа хвана ръката ѝ с изрисуван трън.
— Какво правиш? — попита Арис.
— И аз мога да ти задам същия въпрос. Девет точки на челото? За деветте богове, които никога не си почитала?
Кехлибарените му очи гледаха странно. Усмивката му беше прекалено широка и твърде белозъба.
— Илайджа, не си избрал подходящо време за тези приказки…
— О, Арис, тъкмо сега им е времето. Искам от тебе да ме слушаш внимателно няколко минути и след това да вземеш най-важното решение в живота си. — Той отдалечи ръката ѝ от звънчето. — Да ти помогна ли с боите? Доста съм сръчен и в това.