— Не! Махни си ръцете от мен или ще викам.
— Ако викаш, ще умреш заедно с бебето.
Изрече думите с толкова любезен глас, че тя не можа да повярва на ушите си. Вцепени се.
— Арис Зелени була — продължи Илайджа, — съблазних те, за да бъда тук именно в този момент. Името ми не е Илайджа. Аз съм Убиеца Шарп от Ордена на Разбитото око. Но изпълнявам и допълнителни поръчки. Особено когато мога да бъда полезен на две различни групи наведнъж… — Усмихна ѝ се. — Аз съм много особен притеглящ. Способен съм да те убия, без да оставя никакви улики. И никой няма да ме заподозре. Раждането е много опасно, не е ли така? Още по-опасно е за жена на години като тебе. И преди да опиташ нещо, нека ти кажа, че мога да те убия извънредно бързо и безшумно. Продумаш ли — умираш. Твоята смърт ще задоволи единия ми работодател повече от другия, а за мен ще бъде печално събитие. Но всички ние сме свободни в светлината, която не може да бъде окована също като волята на всеки притеглящ.
Мускулите ѝ се отпуснаха достатъчно, за да вдиша, и тогава я обзе безмерен ужас. Той я беше изиграл! И сега показваше каква глупачка е. Яростта ѝ се разбуни и подчервеното, превърнало се в част и от тялото, и от ума, раздуха пламъците.
Илайджа ѝ удари шамар. Не толкова силно, че да остави следа задълго, но я зашемети.
— Помисли за детето си, глупава жено. Аз дори още не съм ти предложил сделката. Слушай ме.
Внезапната контракция сякаш я разкъса на две. Не би могла да говори дори да искаше.
— Искам от тебе твоя глас и твоето мълчание. На следващата среща на Спектъра ще бъде предложено да гласувате дали Андрос Гайл да стане промахос. Ти ще го подкрепиш. А в отплата, когато му дойде времето, Андрос ще помогне на някой от твоите синове или дъщери да бъде избран за един от Цветовете, освен това ще изпрати помощ незабавно на твоя род и на твоята страна срещу Цветния принц. Щедро предложение, но без пазарлъци. Освен това иска да мълчиш за този разговор. Ако някога се разприказваш, ще убия лично всичките ти деца, сестрите ти и брат ти. Ще бъда като чума, върлуваща из вашия дом. Всъщност тъкмо така ще обясним гибелта на цял род, правили сме го неведнъж.
Докато я отпусне болката, Арис си върна самообладанието.
— Защо си се заел с това? Не подкрепяте ли еретиците?
— Орденът на Разбитото око е… практичен. Тъкмо ти би трябвало да ни уважаваш за това. Ако работата за Андрос Гайл ни помага засега, защо да не я вършим? Но убийството на някой от Цветовете е нещо, което винаги сме готови да извършим с удоволствие.
— Помогни ми да стана — помоли тя. — Трябва да отида при родилния стол.
Тя вдигна ръце, но едната от тях неочаквано се удари безчувствено в облегалката.
— Още нямаш нужда от стола. Не съм толкова невеж. А ти е време да проумееш какви сили владея. Показах ти само частица от тях. — Убиеца Шарп размърда пръсти и усещанията полека се върнаха в ръката ѝ. — Между другото, детето в утробата ти е момче. Искаш ли да спра сърцето му? Дотам ли трябва да стигна, за да те убедя?
— Чудовище…
— Войната превръща всички ни в чудовища, а тази война бе започната от Луцидоний, не от нас.
— Дано пропаднеш в ада.
— Това ли е твоят отговор? Такъв глас ли да очакваме от тебе?
— Ти не би убил бебето. Гледала съм те в очите, докато се любим. Видях душата ти, Илайджа.
Не би могла да се заблуди толкова за него, нали? Само че го избра заради тялото, ласкателствата, своенравието и остроумието. И почти не се опита да научи нещо повече за него. Той ѝ служеше за развлечение. Арис започна да отваря чекмеджето с коляно.
— Илайджа е някогашното ми име — каза той, поддал се за миг на тъгата. — Отказах се от него, когато смъкнах превръзката от очите си, за да видя света в цялото му великолепие. Харесваше ми да чувам името си, изречено от тебе. И още ми харесва. Арис — добави той много по-рязко, — аз отдавна научих, че имаш пистолет в това чекмедже. Не е зареден.
Тя замря.
— Наслаждавах се на времето с тебе много повече, отколкото очаквах, почитаема госпожо Зелени була. Ти си красива и умна, а и по-дива от всяка жена, с която съм бил през последните години. Можеш да отговориш „не“ на Андрос Гайл, защото би предпочела да го видиш в ада, разбирам. И на мен ми се искаше неведнъж да направя същото. Ако откажеш, но не проговориш за мен, ще пощадя бебето. И ще направя твоя край колкото може по-безболезнен.
— Бих могла да те излъжа.
— Шест от твоите деца са на Големи Яспис. Как мислиш, ще успееш ли да ги изведеш от острова, без Андрос Гайл да научи на кой кораб са се качили? Защото ако ме излъжеш, те ще умрат първи. После ще отида в Зелени пристан и ще се заема с твоя кръг. Няма да изчезне безследно — нито съм всесилен, нито имам толкова време. Но „чумата“ може да заличи за броени дни онова, което си градила цял живот.