— Добре съм. Лека нощ.
Ноа слезе откъм страната на Томи. После се наведе навътре и каза:
— Бай-бай, Ледено момиче.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Пикникът беше в разгара си, когато Ник и Лорен пристигнаха. Оркестърът вече свиреше. Той я хвана за ръка и двамата тръгнаха към тълпата, събрала се около подиума и масите. Възвишението отсреща беше осеяно с пъстри одеяла и от разстояние напомняше за завивка, съшита от различни парчета плат. Децата тичаха на воля и се промъкваха между двойките, танцуващи под музиката на група „Хилтопс“. Въздухът бе наситен с тежката миризма на пушек и барбекю.
Томи и Ноа бяха заети да обръщат кюфтета на скарата, но все пак свещеникът забеляза, че двамата са дошли и им помаха. Лорен бе преметнала на ръката си едно одеяло. Тя откри празно място под чворесто дърво и го застла.
На Ник никак не му се нравеше тази огромна тълпа. Оказа се, че по-голямата част от града се е изсипала тук. Вече се стъмняваше и някой включи гирляндите с коледни светлини, окачени между дърветата около дървения подиум за оркестъра.
— Страхотно е, нали? — въодушеви се Лорен.
— Да — отвърна той, като продължаваше да оглежда тълпата.
— Хърман и Харли Уинстън създадоха групата — обясни му, сочейки оркестъра. — Хърман е ей онзи, дето свири на саксофона, а пък Харли е на барабаните. Това са двамата близнаци, за които ти казах, те правят ремонта на моето заведение. Трябва да се запознаеш с тях.
Ник погледна към подиума и се усмихна. Оркестърът се състоеше от шест души и всички изглеждаха над седемдесетгодишни. Близнаците бяха съвършено еднакви, облечени в червени ризи на карета и бели панталони.
— Ала това са старци — отбеляза Ник.
— Но имат млади сърца — възпротиви се тя. — И са добри майстори. Ние в Холи Оукс не пенсионираме старите хора. Техният принос за този град е много важен. Когато видиш моята постройка и таванското помещение, ще разбереш колко надарени са тези хора.
— Не исках да ги критикувам — оправда се Ник. — Просто ми направи впечатление, че са толкова издръжливи.
Ръководителят на групата беше плешив джентълмен с широка усмивка, искрящи очи и силно приведени рамене. Той потупа микрофона, за да привлече вниманието на всички.
— Дами и господа, както знаете, чрез този пикник абатът изразява благодарността си към всички вас, които работихте дяволски усърдно, за да бъде завършена църквата навреме за честването на стогодишния юбилей. Абатът се надява, че ще прекарате приятно тази вечер — добави той. — Е, както знаете, ние с момчетата от оркестъра свирим само стари парчета, защото само тях си знаем. Ала страшно обичаме да изпълняваме песни по желание и ако искате да впечатлите някое момиче, качете се тук, напишете името на песента на листче и го пъхнете в ей онази шапка там върху масичката за карти. Имаме достатъчно много моливи и листове. Ще изпълняваме песни по ваше желание, докато се наложи да си тръгваме. А сега първата песен е за Синди Мичъл и нейния съпруг Дан. Днес Синди за първи път излиза навън, след като й изрязаха жлъчката и наистина ни е приятно да я видим на крака. Хайде, Дан, изведи я на дансинга. Това е една от любимите ми песни — добави той, като отстъпи назад и вдигна ръце подобно диригент на симфоничен оркестър. Потрепвайки в такт, започна да брои: — Едно, две, три. Давайте, момчета!
След това настъпи тишина. Ръководителят на групата се обърна да види какво става и захихика. А после смутено обясни в микрофона:
— Май трябваше да кажа на момчетата какво ще свирим. Песента се казва „Мисти“. Хайде сега да опитаме отново.
На Ник никак не му харесваше идеята Лорен да се намира сред такава голяма тълпа. Знаеше, че мястото е много подходящо да ги видят двамата заедно, както и да наблюдава хората наоколо, но все пак това го затрудняваше. Множеството можеше да я погълне, а той не искаше да я изпуска от очи дори за една секунда.
Нейните приятели още повече усложняваха нещата. Веднага щом я забелязаха, те се опитаха да я отдалечат от него, макар че го оглеждаха с любопитство. Неколцина мъже дойдоха да му стиснат ръката и да му се представят. Държаха се открито и приятелски, и се опитаха да го привлекат в групата около бъчонките с бира, докато Лорен бе завлечена в обратна посока. За да я задържи близо до себе си, Ник здраво я прегърна през кръста и не я пусна повече.
Лорен не издържа дълго. Като се повдигна на пръсти, тя прошепна в ухото му:
— Ще се наложи да ми позволиш да поговоря с моите приятели и съседи.
— Само не изчезвай — отвърна той ниско, а след това нежно я целуна по устните, защото знаеше, че ги наблюдават. — Постарай се да стоиш между Ноа и мен.