— Добре — обеща тя и също го целуна. — А сега, моля те, усмихни се. Това е парти, а не погребение.
Някой я извика и Ник неохотно я освободи от прегръдката си. Не беше се отдалечила и на пет крачки от него, когато я наобиколиха няколко жени. Те говореха едновременно и Ник бе абсолютно сигурен, че самият той е темата на разговора им, защото непрекъснато го поглеждаха. Пъхна ръце в джобовете си, без да откъсва поглед от Лорен. Тя имаше невероятна усмивка.
Една от жените изпищя и Ник бързо пристъпи напред, но след това видя, че Лорен се хвали с пръстена си. Това бе развълнувало младата жена до неузнаваемост. Той се отдръпна назад и още веднъж огледа тълпата. Когато отново погледна към Лорен, тя бавно си проправяше път към подиума. Докато я наблюдаваше как общува с млади и стари, той осъзна колко е важна тя за тази общност. Всички я обичаха. Хората наоколо явно виждаха каква мила и любяща жена е. Реагираха също като него — искаха да са по-близо до нея. Личеше си, че тя искрено се интересува от онова, което й казваха. Лорен караше другите да се чувстват добре, а това бе невероятна дарба.
Ник я наблюдаваше, но усмивката му изчезна, когато я спряха, за кой ли път, двама мъже на нейната възраст. Щяха да я изядат с очи и той бе сигурен, че „лошата“ й репутация не би отблъснала никого от тях. Жегна го мъчителна ревност. Тогава един от мъжете сложи длан върху ръката й над лакътя и на Ник му се прииска да го фрасне. Знаеше, че реакцията му е неуместна. Не беше характерно за него да се държи собственически.
Не можеше да проумее какво му става. Бе невъзможно да има любовна връзка с нея. Знаеше това и го приемаше.
Но защо полагаше толкова усилия да се държи на разстояние? Защото беше дяволски увлечен по нея. Ето че си го призна. Той бе преживял достатъчно, за да разбере ситуацията. Това чувство бе съвършено различно от обикновеното сексуално привличане. Страшно много го притесняваше.
— Вие ли сте Ник Бюканън?
Ник се обърна.
— Да, аз съм.
— Името ми е Кристофър Бенсън — каза мъжът и протегна ръка. — Лорен е най-добрата приятелка на моята годеница — добави той с усмивка. — Исках да се запознаем.
Кристофър беше мил и добродушен човек. Имаше фигурата на футболен защитник. Бе висок колкото Ник, но тежеше най-малко с двайсетина килограма повече.
След като побъбриха на общи теми, Кристофър си призна смутено:
— Мишел ме прати да събера колкото е възможно повече информация за вас. Според нея, след като току-що съм завършил право, би трябвало да мога да подложа на строг разпит когото си поискам.
Ник се засмя.
— Какво по-точно иска да узнае тя?
— О, обичайните неща! Колко пари изкарвате, къде ще живеете, след като се ожените за Лорен и най-важното — това завинаги ли е. Може да си помислите, че Мишел е прекалено любопитна, но не е така. Тя просто е загрижена за приятелката си.
И двамата се обърнаха, за да наблюдават Лорен. Неколцина мъже се бяха наредили на опашка, докато им дойде редът да танцуват с нея. В момента тя се въртеше на дансинга с момчето, което преди кроса ръфаше поничката.
Ник успя да отговори на много от зададените му въпроси, а в някои случаи се измъкна с уклончиви отговори.
Най-накрая Кристофър отбеляза доволно:
— Лорен е важна част от този град. Хората разчитат на нея. Двете с Мишел са като сестри, същински дяволчета. Божичко, само как обичат да се смеят!
Ник се чудеше кога ли ще има шанс да танцува с Лорен. Със сигурност не възнамеряваше да се нареди на опашката. В качеството си на годеник той имаше право на някои облаги. Дори всичко това да беше само игра.
Кристофър като че ли прочете мислите му.
— Защо не отидеш да доведеш Лорен? Яденето ще свърши бързо.
— Добра идея — съгласи се Ник.
Той си проправи път през тълпата, потупа кавалера на Лорен по рамото и я привлече към себе си.
— Дамата е моя, хлапе.
За да не разочарова съвсем тийнейджъра, Лорен се наклони към него и го помоли да й запази един танц за по-късно, след вечеря.
— Ти само го окуражаваш — скара й се не на шега Ник.
— Той е мило момче — отвърна Лорен.
Ник не искаше да говорят за хлапето. Притисна я по-силно и продължи да танцува.
— Дръж се така, сякаш си влюбена в мен, скъпа — инструктира я той.
Лорен се усмихна:
— Аз наистина те обичам, любими.
— Харесвам това нещо, с което си облечена.
— Казва се рокля. Или по-точно лятна рокля с презрамки. Благодаря ти.
— Ако всички мъже в този град се страхуват от теб, защо тогава се редят на опашка за танци?
— Не знам — рече тя. — Може би защото са уверени, че няма да им откажа. Но не ме канят на срещи. Струва ми се, че Томи е прав. Може би ги плаша.