— Зная, госпожо — отговори й той. — При тая суша на всички ни се налага да работим каквото дойде. Аз трябва да се грижа за родителите си, а Уили и Джъстин издържат и семействата си.
Уили извади портфейла си, за да се похвали със своето семейство — червенокоса жена и три рижави момиченца. Джъстин не искаше да остане по-назад. Той внимателно издърпа снимката на жена си и я подаде на Беси Джийн.
— Името й е Кейти — заяви гордо той. — Чака бебе, трябва да се роди около първи август.
— Момче ли ще бъде или момиче? — попита Лорен.
Джъстин се усмихна.
— С Кейти решихме, че не искаме да знаем предварително. Нека се изненадаме. — Като погледна към оркестъра, той добави: — Кейти обича да танцува. Ще ми се да можеше да е тук.
— Всички ние работим по четиринайсет часа дневно — каза Марк.
— Парите са добри, така че нямаме нищо против — намеси се Джъстин.
Виола го погледна признателно:
— Все още не сме ти благодарили както трябва за това, че ни помогна в градината. Толкова много си зает, а все пак намери време. Искам да ти опека шоколадов кейк. Това е моят специалитет.
— Много мило от ваша страна, госпожо, но ние имаме дълъг работен ден в абатството и никога не се прибираме, преди да се стъмни. Е, аз наистина много обичам шоколадов кейк.
Виола цялата засия.
— Добре тогава, ще го направя. Просто ще го сложа пред вратата или в кухнята ви.
Марк започна да говори за това колко много работа трябваше да свършат преди честването на юбилея. Уили задяваше Джъстин, дразнеше го, че е получил по-лесната работа в галерията на църквата, докато те двамата трябваше да се катерят по скелето, носейки кофите с боя.
— Но аз си върша моя дял от работата — засегна се Джъстин. — Изпаренията от лака се събират в галерията и от това ми се върти главата. Ето защо почивам по-често от вас, момчета.
— Е, поне си стъпил здраво на земята, докато работиш. Ние с Уили през половината време висим като обесени.
— Какво работите в галерията? — попита Лорен.
— Смъквам старата и изгнила дървения и я заменям с нова. Около органа всичко е повредено от влагата — добави той. — Еднообразен труд е, но всичко ще изглежда наистина хубаво, когато свърша.
— Харесва ли ви да живеете в къщата на семейство Морисън? — попита Беси Джийн.
— Добре е — каза Марк и сви рамене. — Джъстин реши, че трябва да си поделим домакинската работа. Така че всеки от нас се настани в отделна стая, за да е по-чисто. Така ни е по-лесно.
Докато слушаше разговора, Ник излапа две кюфтета. Файнбърг му беше казал, че Уесън вече е изключил тези трима мъже от кръга на заподозрените. Беше проверил миналото им в компютърната картотека. Бяха фермери, работещи като дърводелци, които се надпреварваха с времето, за да довършат ремонта. Но за Ник все още се числяха към заподозрените. Така стоеше въпросът и с останалите мъже, дошли на пикника. Той нямаше намерение да изключва от кръга на заподозрените нито един жител на Холи Оукс.
Един от гимназистите покани на танц Лорен. Тя любезно се съгласи, преди Ник да успее да измисли причина за отказ. Той ги последва до дансинга, застана отстрани със скръстени ръце и през цялото време не откъсваше очи от нея.
Групата изпълняваше една стара песен на Елвис Пресли. Лорен се поклащаше в такт с музиката, докато нейният партньор бясно се въртеше около нея. На два пъти тя успя да отскочи, за да избегне удар с лакът, защото хлапакът размахваше ръце и крака на всички страни. Ник си помисли, че той прилича на статист в лош филм за каратисти, и забеляза, че на Лорен й е много трудно да запази сериозно изражение. Другите двойки се бяха по-отдръпнали, оставяйки повече място за хлапето. Вероятно също се страхуваха да не ги ритне.
През следващия един час отново и отново някой я мъкнеше на дансинга, а ръководителят на групата четеше на висок глас посвещенията и изпълняваше песните по желание. Когато не танцуваше, Лорен помагаше да разтребят наоколо и непрекъснато я спираха мъже, жени и деца, за да се здрависат. Тя се движеше така леко и спокойно сред всички, че Ник й завидя.
Лорен му беше казала, че в Холи Оукс хората са загрижени един за друг, но сега той виждаше това наяве. Винаги бе смятал, че ще се побърка, ако всички наоколо знаят какво прави по всяко време. Сега вече не беше много сигурен в това. Можеше да се окаже приятно. В Бостън не познаваше нито един от съседите си. Вечер се прибираше у дома, вкарваше колата в гаража, влизаше в къщата и оставаше там, докато станеше време отново да излезе.
Сега Лорен танцуваше с Джъстин и се смееше на нещо, което той й бе подхвърлил. Щом песента приключи, Ник забеляза някакъв мъж, приблизително на неговата възраст, да се приближава към Лорен. Реши, че тя вече е танцувала предостатъчно за една вечер. Стигна пръв до нея, привлече я в прегръдките си и я целуна.