— Това пък за какво беше?
— Защото сме влюбени — напомни й Ник. — Ти разказа ли на хората как се запознахме?
— О, да — отвърна тя. — Досега най-малко двайсет пъти.
— А разправи ли им какво смятат експертите за твоя преследвач?
Тя кимна, докосвайки с глава бузата му, след това се облегна на рамото му и притвори очи. Всеки, който ги наблюдаваше, трябваше да се увери колко са влюбени, докато танцуват.
— Разказах го по толкова много различни начини, че накрая взеха да не ми достигат прилагателни. Наричах го тъп и лигав, казвах им, че според ФБР той има много нисък коефициент на интелигентност. Че за съжаление е абсолютен некадърник и неудачник. Накрая се изчерпах.
— Бива си го моето момиче.
— Ами ти? Разказа ли на хората как сме се запознали?
— Да, при всяка възможност — отговори той. — Запознах се с Кристофър. Хареса ми.
— Все още не съм видяла Мишел. Охо, ето го и Стив Бренър!
— Няма да танцуваш с него, нали?
— Не, разбира се.
Песента свърши. Ник и Лорен напуснаха дансинга, а Стив Бренър ги пресрещна.
Ник само с един поглед го прецени. Това беше човек, който винаги държеше да контролира положението. Начинът, по който се обличаше и по който се движеше, го издаваха. Според Ник външността му говореше много. Ризата и панталоните му, марка „Ралф Лорен“, бяха идеално изгладени, косата — сресана. Имаше само една дребна проява на небрежност в облеклото му за пикник — носеше мокасините си „Гучи“ на бос крак. Когато му стисна ръката, Ник забеляза, че Стив се е окичил и с „Ролекс“.
Бренър докосна съчувствено рамото на Лорен:
— Да знаеш колко много съжалявам за статията, която Лорна е написала. Стана ми много неловко, щом прочетох онези глупости за нас двамата. Нямам представа откъде е измислила цялата тази история, но се надявам, че не те е разстроила.
— Не, не ме ядоса — каза тя.
Той се усмихна.
— Лорна ми довери, че с Ник сте се сгодили. Или това е друга нейна измислица?
— Този път е разбрала правилно. С Ник смятаме да се оженим.
— Брей да му се не види! Моите поздравления! Вземате чудесна жена — рече той на Ник. А след това отново погледна Лорен и попита: — Определихте ли датата на сватбата?
— Втората събота на октомври — отвърна тя.
— А къде ще живеете?
— В Холи Оукс — каза Лорен. — Така че ще продължавам да се боря с теб за градския площад.
Очите му вече не се усмихваха.
— Това и очаквах, но ми се струва, че няма да откажеш на новото ми предложение. Бих искал да намина при теб утре след работа. Ще си бъдеш ли у дома? Можем да седнем заедно и да го обсъдим.
— Не, съжалявам, утре няма да съм си вкъщи. С Ник отиваме в абатството, ще има репетиция за сватбата на Мишел. А после ще вечеряме навън — обясни му тя. — Ще се приберем вкъщи след полунощ.
Бренър кимна с разбиране.
— Защо да не ти се обадя по телефона следващия понеделник? Така ще имаш време да се съвземеш след сватбата на Мишел.
— Добре, става.
— Годеж и определяне датата на сватбата… Това стана доста набързо, нали?
— Познавам Лорен още от времето, когато беше малко момиче — отвърна Ник.
— И когато се видяхме отново в Канзас Сити, ние просто знаехме какво ще се случи. Нали така, скъпи?
Ник се усмихна и кимна утвърдително.
— Моите поздравления още веднъж — каза Стив. — Май е най-добре да отида да си взема едно кюфте, преди да са свършили.
Ник не откъсваше очи от Бренър, докато той се отдалечаваше.
— Какво мислиш за него? — попита го Лорен.
— Таи много гняв.
— Как разбра?
— Когато ни поздравяваше, ръцете му бяха стиснати в юмруци.
— В момента направо му съсипвам живота. Сигурно едва се сдържа да не ми извие врата.
— Ти сама проваляш плановете му, без чужда помощ.
— Той сред заподозрените ли е?
— Всички са заподозрени — отвърна Ник. — Хайде, нека да отидем да седнем на одеялото и да се преструваме на влюбени тийнейджъри.
Това предложение я накара да се засмее. Неколцина мъже и жени се обърнаха и се усмихнаха при вида на щастливата двойка.
— Планът ти си го бива — каза тя. — Но не смятам, че абатът ще го одобри.
— Ето ви и вас. Навсякъде ви търсих.
Мишел бързо крачеше към тях по тревата. Ухилен до уши, годеникът й Кристофър я държеше за ръка.
Мишел беше красива жена. Дребничка, с изящни черти, тя имаше дълги златисти коси, обрамчващи нежното й лице. Усмивката й бе убийствена, никой не можеше да й устои.